— О, напротив! Султанът на Харар тутакси го разпозна; той е по-младият от двамата сомалийци, които били баща и син.
— Аха! Тогава трябва да го разпитват, докато проговори.
— Не ще и думица да каже. Но утре ще бъде измъчван, докато отговори на въпросите ни!
— А ако предпочете да умре, вместо да отговори?
— Да върви тогава в Геената.
— Вие няма да заловите бегълците, защото корабите ви не чинят нищо.
— Да не искаш да ме оскърбиш?
— Не. Как ще заловите бегълците, ако са намерили някакъв плавателен съд? Имате ли оръжия и оръдия като моите? Имате ли кораб като моя, който плава толкова бързо, че никой беглец не може да му се изплъзне?
Валията погледна замислено към земята. Доводите на капитана изглежда го убедиха. Той отвърна със съжаление:
— Да, де да имахме кораб като твоя!
— Но нямате! — рече Вагнер, наблюдавайки го скришом. — Бих се обзаложил, че ако се ангажирам с тая работа, ще заловя бегълците.
— Султанът е определил голяма награда за тях. Двайсет камилски товара кафе.
— Небеса! Та това е цяло богатство!
По лицето на арабина плъзна неприятна алчност, която прикова разума и вниманието му и той възкликна:
— Колко ще поискаш от наградата, ако ти се удаде да ги заловиш?
Немецът се изсмя изкуствено.
— Ба, аз съм по-богат от теб; изобщо не се нуждая от възнаграждението! Но би ми доставило удоволствие да издиря бегълците.
— Стори го, стори го! — викна хаджи Шамакрай, възбуден до крайност, че ще получи цялата награда, без да си мръдне и пръста.
— Не става… — отвърна Вагнер със съжаление. — Трябва да остана тук и да продавам товара си.
— О, ако пожелая, ще го продадеш за няколко часа.
— И как смяташ да се захванеш?
— Тук има четири големи кервана от Амхара, Шоа, Каффа и Огаден. Аз самият имам нужда от много неща, жителите на Сайла също, а и султанът би закупил куп стоки, само и само да потеглиш.
— Според мен той сега е беден, та нали са му задигнали съкровището.
— Султан Ахмед има в себе си много сребро, което испанците не са му отмъкнали. Той е обрал всичките пари и на жителите на Харар. Всичко, което им принадлежи, е негово имущество.
— А керваните с какво ще платят?
— Със слонова кост и масло. А в Сайла ние плащаме с бисери, които вадим край бреговете си. Ако заповядам днес да купуват само от теб, до довечера няма да имаш никакъв товар.
Капитанът се позамисли. За него бе голяма изгода да разпродаде всичко за един-едипствен следобед, вместо да виси тук в продължение на седмици или да е принуден да плава от пристанище на пристанище, а от друга страна и разменните предмети му идваха добре дошли. Слоновата кост и бисерите — тук толкова евтини, в Германия имаха висока стойност, а полученото масло можете да продаде изгодно в Индия. Ето причината да каже:
— Султан Ахмед ще се съгласи ли?
— Незабавно! Трябва само лично да говориш с него. Аз ще те препоръчам, Но в този момент на валията хрумна мисъл, която отдавна трябваше да го осени. Той запита угрижено:
— Ама и ти също си християнин като испанците! В една страна ли живееш с тях?
— Не. Помежду ни има една голяма държава.
— Но религията ви е една?
— Не, вярата ни се различава от тяхната. Те са католици, а ние — протестанти.
— Какво означава това?
На капитана хрумна доста сполучливо сравнение. Той обясни:
— Нещо както при вас зуннита и шиити.
— А-а, тогава няма защо да се притеснявам! — успокои се валията. — Ние зуннитите мразим шиитите повече от неверниците. Вие също се мразите, така, че можем да бъдем сигурни в теб. Веднага тръгвам да говоря със султана и ще издам заповед за покупко-продажбата.
— А аз пък ти повтарям, че ще получиш двайсетте камилски товара кафе, когато заловим белите роби. Виждаш, че ти желая доброто. Да се надявам, че няма да се излъжа в теб!
Надеждата да получи двадесет товара кафе заедно с камилите, заплени до такава степен алчния служител, че той възкликна:
— Аз съм твой приятел! Как е името ти?
— Казвам се Вагнер.
— Името е много трудно за произнасяне, едва ли не разделя езика на две, но това не променя нашето приятелство. Защо не дойдеш с мен до Сайла? Трябва лично да говориш със султана на Харар!
— Ще мога ли да се върна безпрепятствено?
— Заклевам се в името на Аллах, брадата на Пророка и всички свети Халифи, че ще дойдеш и ще си тръгнеш като свободен мъж и, че ще заповядам да умъртвят всеки, който те оскърби. Можеш без страх да отнесеш стоките си в града и да продаваш.
— Виж това няма да направя, понеже не всички търговци биха могли да бъдат честни като теб. Ще наредя да извадят сандъците и пакетите на палубата и да ги разтворят, като на кораба ще могат да се качват само по десет души да разглеждат стоките, които аз няма да продавам поотделно, а на едро. А сега ще се приготвя набързо и ще дойда с теб на сушата.