— Възможно е, защото… а, ето го, идва!
Щраубенбергер влезе. Поздрави, после плъзна един поглед на времето и втори на Жерар. Констатацията, изглежда, го задоволи, тъй като седна до него и запита:
— Вие ли сте сеньорът, който спеше вчера следобед?
— Да. — потвърди Жерар.
— Това наричам аз великански сън. Трябва да сте били адски уморен.
— Вярно.
— Хмм! Мислите ли да поостанете тук?
— Вероятно само няколко часа.
— И после накъде?
— Отвъд, към планините.
— Caramba! Тогава молете Бога да ви закриля! Там гъмжи от червенокожи.
— Това не ме засяга.
— Не бъдете лекомислен, сеньор! Ако държите на перчема си, не може да не ви пука. Но щом въпреки всичко сте си наумил да се повлечете нататък, можете да ми свършите една услуга. Познавате ли Черния Жерар?
— Много се чува за него.
— Добре! Опитайте да узнаете къде се намира и ако го срещнете, кажете му, че тук има един, който го чака!
— А ако ме запита кой е този един?
— Тогава му кажете, че той е Малкия Андре.
— Ascuas, Вие сте Малкия Андре?
— Така е. В действителност се казвам Андреас Щраубенбергер. Френските ловци обаче трансформираха Андреас в Андре и понеже по фигура не съм исполин, бях преименуван в Малкия Андре. Това е моето прерийно име.
— Чувал съм го, сеньор, и зная, че сте способен ловец. Впрочем можем в краен случай да разговаряме и на немски.
— На немски? Знаете ли немски, сеньор?
— Малко, независимо че съм французин.
— Как е вашето име?
— Мазон.
Съдържателят бе изслушал мълчаливо разговора. Сега се обади:
— Как, вие знаете немски?
— Да.
— Но в такъв случай вие не сте толкова смотан тип, както си мислех.
Дребосъкът се усмихна и подхвърли, с комично намигане:
— Вероятно дори намирате, че той има данни да стане ваш зет!
Съдържателя отново го прихванаха.
— Зет? Той? — разрази гнева си. — С един-единствен джулеп? Човек, който дори не притежава цяла жилетка? Нека само посмее! Не се нуждая от зет като тоя бродяга ни в дъжд, ни в пек. Погледнете го как окаяно стърчи там! Само да кажа «пфу» и е припаднал! Не, няма да я бъде!
Пирнеро започна да шари напред-назад из салона, спря по едно време пред Жерар и изпълнен с подозрение, запита на испански:
— Сеньор, да не сте хвърлили око на дъщеря ми?
— И двете — отвърна Жерар спокойно.
— Тогава си вземайте гърмящата цепеница и се смитайте! И ако се мернете още веднъж при мен, жив ще ви скалпирам! Ясно?
— Тъй да бъде! — отговори Жерар. — Ще ви послушам, сеньор Пирнеро. Но така, както си «стърча», все пак няма да ме изгоните!
Жерар прокара ръце по себе си.
— Какво имате предвид? — удиви се старият.
— Имам предвид — в тези дрехи. При лошо време — иди-дойди, няма кой да ти обърне внимание. Ама при хубаво време веднага бие на очи колко е скапана тая жилетка. Нямате ли в дюкяна никоя друга дреха като за мен?
Старият навъси чело и запита:
— Сеньор, с просия ли ще ме задявате? Защото вие изобщо нямате пари!
— Кой ви го каза? Аз нещичко съм поспестил и за едни дрехи все ще стигне.
— Да, за памучен панталон и памучна жилетка може и да стигне. За вашия ръст обаче имам един-едничък костюм и той е скъп.
— От какво се състои?
— Индиански мокасини, панталон от еленова кожа, също такава ловна риза — ощавена в красиво бяло, и ловно яке от лосова кожа. Към тях шапка от ниско остригана боброва кожа, отделно пояс и всичките му принадлежности.
— Хм, устата ми пресъхна от съблазните ви!
— Помоему ще има да си седи разсъхната десетина години. Костюма никога няма да получите, че и с какво ли пък ще платите!
— Хмм! Но човек сигурно може поне да го види?
— Да го види? Е, да, в края на краищата това няма да му навреди. Може пък да срещнете някого, когото да препратите при мен. Ще ви го покажа.
— Добре, да вървим тогава в дюкяна.
— В дюкяна? О, не, не! — отвърна бързо — бързо старият. — Човек, който пие само един джулеп и флиртува с очи с дъщеря ми, няма работа в дюкяна. Ще ида да донеса костюма. Изчакайте тук, преди да съм ви разкарал!
С тия думи той излезе. След малко се върна с дрехите и ги просна на дългата маса. Двамата ловци разгледаха нещата и ги намериха отговарящи на всички изисквания.
— Demonio! — възкликна в заключение Малкия. — Подобна работа е рядкост. Да имах вашата фигура, сеньор, веднага бих си купил тоя тоалет!
Той имаше предвид Жерар. Пирнеро се провикна:
— Той и да купи! Изобщо да си го избие от главата!
— Но нека поне облече нещата, та да видим как стоят — помоли Малкия Андре.