— Хмм, нямам нищо против! — отвърна старият. — Аз самият съм любопитен да огледам кройката. А възможност като днешната едва ли скоро ще се удаде. — И обръщайки се към Жерар, продължи: — Можете да отидете зад стария шкаф и да облечете дрехите. Но само за две минути!
Жерар ги взе усмихнат и отиде зад шкафа, който беше достатъчно голям, за да го прикрие напълно. Когато беше готов и бе нахлупил дори широкополата шапка, се върна. Двамата мъже го зяпнаха с изумление, сякаш не бяха го виждали.
— Ascuas! — обади се Малкия, — какво преобразяване!
— О, едва сега се вижда какво прави дрехата от човека! — извика Пирнеро. — Не изглежда ли като истински, като същински уестман? Не му ли стои всичко като излято?
При тези думи той завъртя Жерар насам-натам и рече.
— Тъй, сега бъдете така добър. Преоблечете се отново и се измитайте! Сега поне се видя за какво ставате.
— За какво? — полюбопитства Жерар.
— Поставка за боне или окачалка за дрехи.
— Благодаря, сеньор! Но все пак мислите, че нещата ми стоят добре?
— Превъзходно. Ама за вас това е без каквато и да е полза!
— Но нека чуем поне каква е цената!
— Защо не? Това е моят най-хубав и скъп костюм. Струва осемдесет долара.
— Не е ли малко?
— Да не сте мръднали? Сметнал съм осемдесет долара за напълно достатъчна цена. Сваляйте!
— Това и през ум не ми минава, сеньор Пирнеро. Чувствам се много добре в дрехите и ги задържам.
— Ахаа, такава ли била работата? — развика се старият заплашително. — Смъквайте всичко! Старият Пирнеро на вересия не дава!
— Кой пък е казал, че не искам да платя?
— Вие? И откъде ще вземете такава сума?
— Само ще трябва да поизчакате малко. Значи осемдесет долара? Имате ли везни за злато подръка?
— Не е нужно да отивам и да ги мъкна. Да не би и вие да имате нъгитс?
— Потърпете!
— Е, добре! Отивам за везните. Но, сеньор Андре, вас упълномощавам тоя човек да не офейка междувременно!
— Вървете спокойно, сеньор Пирнеро — отвърна дребосъкът с цялата си сериозност. — Понечи ли да напусне салона, преди да сте се върнали, ще му тегля един куршум в главата.
Думите дадоха кураж на стария да тръгне за везните. Когато излезе, Резидиля се приближи безшумно. Тя беше чула разговора от кухнята и сега идваше да стане свидетел на победата на Жерар. Какво впечатление правеше той сега в сравнение с по-рано!
В този момент бащата се върна.
— Е-е, къде са вашите нъгитс? — подигра се той.
— Не става въпрос за нъгитс.
— Че за какво тогава?
— Веднага ще видите!
Жерар взе ножа си, посегна към пушката, положи я на масата и замахна два пъти по тежки приклад. При втория удар отскочи голямо парче чисто злато.
— Demonio! — изплъзна се от устата на слисания старец.
— Ascuas! — извика дребосъкът. — Сеньор, кой сте вие?
— Купувачът на този костюм — усмихна се Мазон и издяла още няколко парчета.
Пирнеро стоеше вцепенен.
— Е, сеньор, — подсмихна се Жерар — тази пушка действително ли е толкова старо и негодно пушкало, както се изразихте?
В този миг Андре го улови за ръката и възкликна:
— Вие сте Черния Жерар или мътните да ме отнесат!
— Можеше да се отгатне — кимна прочутият ловец.
— Но защо не казахте по-рано?
— Исках да се позабавлявам.
Пирнеро се удари с длан по челото.
— Ох, ама че магаре съм, трижди пъти магаре!
— Аз пък мислех, че сте голям дипломат? — погледна го Жерар засмян.
— Скакалец — ето какъв съм, не политик — призна старият.
— Но аз веднага ще поправя грешката си.
Той улови дъщеря си за ръка и поиска да я издърпа насам.
Тя се възпротиви.
— Ето я, сеньор! — оповести онзи. — Бъдете мой зет. Лицето на Резидиля пламна в дълбока червенина. Жерар забеляза и поклати глава.
— Сеньор Пирнеро, не правете втора грешка! Сеньоритата има правото да си избере мъж, когото тя хареса.
— Но я кажете, сеньор, защо не открихте по-рано кой сте? — запита старият смутено.
— Никой не биваше да знае, че Черния Жерар очаква някого тук.
— И този някой съм аз? — осведоми се Андре.
— Вероятно!
— Е, в такъв случай искам да ви кажа, че…
— Стой! — повели Жерар с предупреждаващ поглед към Пирнеро. — После ще говорим за това. Сега да си вървя ли, сеньор Пирнеро?
— Боже опази! — възкликна съдържателят бързо.
— И мога по-късно отново да се върна? Но нали щяхте да ме скалпирате, ако се появя пак?
— О, сеньор, това беше само една шега. Ние от Пирна обичаме да се шегуваме.
— Е, тогава претеглете това злато и ми върнете остатъка, ако е в повече от за осемдесет долара.