— Забранява ми го величието на императора.
Макс погледна към земята и рече полушеговито, полутъжно:
— Толкова ли е блестящо моето величие, та чак да заслепява? Не бих казал, че съзерцанието на моя трон оказва такова съкрушително въздействие!
— И все пак аз държа на изявлението си.
— Но в Куернавака аз не съм император, а частно лице!
— Това е милост, която привържениците на Ваше величество оценяват с благодарност. Въпреки всичко, човек не бива да казва на частното лице онова, което би могло да засегне и оскърби императора.
Тогава Макс положи неспокойно ръка на рамото на индианеца и помоли:
— Говорете в името Божие, скъпи генерале! Императорът няма да ви се разсърди.
— И все пак, Ваше величество!
— В такъв случай заповядвам ви! Думите бяха изговорени с тон, който изключваше всяко противоречие. Ето защо верният генерал заяви:
— При това положение ще се подчиня, дори да се подхвърля на риска да загубя най-височайшето благоволение.
— Благоволението ми към вас ще се запази. Приемете, че разговаряте с приятел, с доверено лице, което може да понася и неприятности. Бяхме стигнали до моите реформаторски проекти. Вие не ги одобрявате!
— За жалост не ми е възможно! Един от августейшите предци на Негово Величество е бил проникнат от същото усърдие.
— О, имате предвид Йосиф II?
— Да. Възнаграждението за неговия стремеж било неблагодарност и разочарование.
— Той е процедирал твърде прибързано. Изпреварил е условията.
— И все пак е бил роден и израсъл в тези условия. Не са му били чужди, познавал ги е добре. Но неговият порив за щастието на народа го накара да не дооцени тези условия.
— Вие съдите строго, но може би не съвсем несправедливо, генерале.
— Благодаря за одобрението и ще си позволя едно сравнение.
— Между него и мен?
— Да.
— В такъв случай сравнението надали ще може да се направи в моя полза! — подметна императорът с блага усмивка.
— О, Ваше Величество е наследил патоса на благородния праотец, но се намира на една напълно чужда земя. Мексиканците казват за Вас: «Emperador gue guizo lo mejor» «Императорът, който иска най-доброто», но те са убедени, че Ваше величество не може да наложи правилно разбиране на политическите отношения.
— Искате да кажете, че аз имам много повече причини от Йосиф да действам бавно и да се предпазвам от всяка прибързана стъпка?
— Такава е аналогията. Ще приведа примера за новия учител, който в деня на назначението си искал да направи реорганизации, без да познава учениците си.
— Благодаря за сравнението! — усмихна се императорът.
— Простете! — помоли Мехиа. — Но не каза ли някога самият Негово величество, че свещен дълг и висша наслада за един владетел е да бъде учител и възпитател на своя народ? Ние се намираме в страна, чиято земя дими от кръв. Заобиколени сме от народ, който действа насилнически повече от всеки друг. Присъствието ни е незаконно, тъй като тепърва възнамеряваме да създаваме закони. Христос е влязъл в Йерусалим и цялото население е крещяло «Осанна», ала три дни по-късно бил прикован на кръста!
Императорът отново закрачи бавно и мълчаливо и едва след дълга пауза запита:
— Имате предвид осанната при моето тържествено влизане?
— Да, Ваше величество.
— Следователно се съмнявате в истинността на тогавашната екзалтация?
— С пълно право, Ваше величество. Кой посрещна Негово величество? Населението? Не. Французите и техните клакьори! Възторжените възгласи бяха предизвикани изкуствено, сега за съжаление го зная. Един владетел на Мексико не бива да бъде креатура на друг. Той трябва да черпи своята сила и власт от самото Мексико, не бива да се предоверява, нито да фантазира и бленува, и не да броди из страната с любвеобилни реформи, а с меч в ръката.
Генерал Мехиа бе говорил разпалено. Беше казал истината, до която сам бе проникнал. При това бе забравил да придаде па лицето си онова одеяние, което човек си налага, когато разговаря с коронована глава. Император Макс крачеше замислено до него. Лицето му беше станало сериозно, но той и с дума не намекна, че се е оскърбил. Индианецът продължи:
— Призовете мексиканците! Те ще въстанат и последват възванието. Тогава Негово величество ще стане истински предводител и император на народа и ще покаже, че е владетел със собствена сила. Хората ще признаят Негово величество, ще се подчинят. Да, те ще ликуват за Негово величество! Макс поклати глава.
— Не мога да споделя вашия ентусиазъм. Помислете за Хуарес, Пантерата на Юга, за множеството други водачи на банди, които желаят да си играят на императори! Помислете по-нататък за Англия, Съединените щати, за Испания… други да не споменаваме.