— За важна тайна ли се касае?
— Не, напротив, за публично достояние.
— Е, мосю льо марешал, тогава започвайте веднага!
— Отнася се за онзи Пабло Кортейо, за когото на няколко пъти съм споменавал на Негово величество.
— Спомням си — кимна Макс.
— Този човек досега беше достоен само за присмех, но вече има изгледи да стане опасен. Той набира хора.
— Това би било върхът! — възкликна императорът изненадан.
— Дори в самата столица. Вчера са били заловени няколко негови вербовчици. Изглежда, притежава агенти и в Главната квартира.
— Значи Пабло Кортейо надлежно трябва да се следи!
— Той вероятно е свързан с Пантерата на Юга, Ваше Величество.
— Това вече зная.
— Научих още, че с помощта на един американски бриг на Пантерата са били предоставени няколко хиляди пушки заедно с голямо количество куршуми и барут.
— Къде е станало това?
— В Коацалкос. Подгонили са брига, но той бил превъзходен платноход и се изплъзнал.
— Неприятен признак за живот от страна на президента на Съединените щати.
— Ще уведомя императора в Париж за случая.
— Наполеон надали ще се занимае успешното тая работа.
Маршалът пропусна забележката и отвърна:
— Убеден съм, че доставките на оръжие са в непосредствена връзка с появата на този Кортейо, толкова повече че арогантността му стигна дотам, та наредил да разлепят през нощта по кръстовищата афиши.
— Доста дръзко начинание! — заяви императорът. — Къде е станало?
— В самата столица. Аз веднага взех ответните мерки й лично побързах да дойда при Ваше величество и помоля да се даде ход на предложението, което вече имах честта неколкократно да направя.
— Кое предложение имате предвид?
— Относно Кортейо. Самият той се намира на юг, ала дъщеря му живее в Мексико сити. Оставена е необезпокоявана и въпреки това се одързостява открито да подстрекава против правителството и Ваше величество.
— Не желая да воювам с жени!
— Аз също! — Извести маршалът гордо. — Но не бих посъветвал една държавна измяна да остане ненаказана. Мога ли да предоставя един екземпляр от онзи афиш на Негово величество за един поглед?
— Дайте!
Маршалът измъкна листа от джоба си и го предаде на императора. Той се зачете, наблюдаван зорко от Базен. Когато на едно място ликът на императора внезапно потъмня, по лицето на французина пробяга светкавица на доволство. Той можеше да изпрати афиша и по някой друг, но бе дошъл лично, за да си достави това удоволствие.
Императорът привърши й връчи афиша на Мехиа.
— Прочетете и вие, генерале!
Генералът взе листа и прочете следното:
«До всички честни мексиканци и волни индианци! Неприятелят нахлу в нашата страна. Той вече дълго време се намира в нея. Опустошава нашите реколти, разрушава плодовете ни нашия труд, прелъстява нашите жени и дъщери и избива пашите мъже, братя и синове.
Човекът от Париж, някога сам презрян беглец, се осмели да ни прати регент, който се титулува император на Мексико. Този човек е креатура на Наполеон, чиито храчки най-покорно лиже. Мексиканци, ще търпим ли всичко това? Не! Ние ще се вдигнем като един и ще прогоним тези чужденци от страната!
Пантерата на Юга вече точи своите нокти и е готов за скок. Нека и ние грабнем оръжията! За всичко, необходимо за победата над враговете, е погрижено. Притежаваме оръжия, муниции и провизии, ала липсват мъже, които желаят да покажат, че са честни мексиканци и свободни индианци.
Ето защо е наложително набиране на хора във всички селища. За кратко време ние ще сформираме армия, пред която французите ще си плюят на петите. Вербовчиците са разпратени. Вие ще чуете техните гласове и ще ги познаете по това, че ще споменават моето име. Присъединете се към тях, последвайте ги до сборните пунктове, към които ще ви поведат! Сетне слънцето на свободата ще изгрее над Мексико, а ние ще изхвърлим угнетителите на отечеството от планините след вълните на морето, което ще ги погълне, както е станало някога с фараона.
Когато Мехиа прочете написаното, императорът запита:
— Е, генерале, какво ще кажете?
Запитаният вдигна презрително рамене.
— Жалко скалъпена работа!
— Но във висша степен опасна! — вметна Базен. — Открито се проповядват размирици. Трябва да се направи нещо повече от дигане на рамене.
Думите се отнасяха до Мехиа. За да предварди едно остро отвръщане от негова страна, императорът побърза да се намеси: