— Аз съм напълно съгласен. Но какво ще кажете да се предприеме?
— Най-напред да се арестува дъщерята на този човек — обяви Базен.
Макс поклати глава.
— Тя е безопасна.
— Доказа тъкмо обратното, Ваше величество! — напомни Базен.
— Просто е смешна. Вече го казах на генерала.
— После трябва да се претърси жилището на Кортейо.
— Това може да стане.
— По-нататък — да се конфискуват именията му.
— Има ли той такива?
— Доста значителни.
— Извинете! — намеси се Мехиа. — Доколкото зная, тези имения са на граф Родриганда, на когото Кортейо беше само секретар.
— Смятам Родриганда за отговорен, дето е назначил един държавен изменник — отвърна маршалът.
Императорът направи отбранителен жест.
— Никакво насилие, драги маршале! — викна той. — Вие сте, главнокомандващ и можете да вземете необходимите военни мерки. Но тази работа подлежи на моята компетентност. Ще наредя да се направи домашен обиск, ала момичето няма да бъде задържано. Нека бъде изпратена в изгнание. Да излезе от страната и да даде друга насока на прелъстителското си изкуство.
Базен се възпротиви, но не успя да се наложи и в крайна сметка си тръгна с потиснат гняв. Когато си бе заминал, императорът се обърна към Мехиа:
— Прочетохте ли внимателно афиша?
— Да, Ваше величество.
— Също и онова място?
— Кое място има предвид Негово величество?
— В което се казва, че съм креатура на Наполеон и лижа плюнките му.
— За съжаление бях принуден да прочета и това оскърбление!
— По него съдя, че преди малко имахте право. Но аз ще докажа на тези господа, че в никой случай не съм креатура на Наполеон. Наблюдавахте ли Базен, докато четях?
— Много внимателно, Ваше величество.
— Забелязахте ли нещо?
— А-а, Негово величество има предвид онзи поглед на доволство?
— Който той ми хвърли, когато прочетох това място! Аз неволно го погледнах. Какво ще кажете по въпроса?
— Мисля, че един маршал не е най-подходящият човек да носи някакъв конфискуван плакат в качеството на куриер. За тая цел си има достатъчно подчинени.
— Имате право. Той го стори от злорадство. Да вървим вкъщи, скъпи Мехиа! Все пак малко се поразвълнувах и искам да поговоря с императрицата. Нейната близост винаги оказва успокоително въздействие на моята душа.
Те напуснаха градината и закрачиха към вилата.
Това се случи в предобеда. Следобедът ни отвежда в столицата Мексико. Хосефа Кортейо стоеше в стаята си пред огледалото. Възнамеряваше да се облече за излизане.
С течение на времето, въпреки цялата си съпротива, бе принудена да се откаже от плановете си за сключване на брак с Алфонсо. Той от години пребиваваше в Испания, беше останал несемеен наистина, но повече не се и появи в Мексико. Ето как страстта на Хосефа постепенно бе утихнала и нейният импулс за дейност се бе насочил към висшата политика. Цялото й същество напираше да стане дъщерята на президента на Мексико, до която всички се домогват.
— Не ти ли се струва, че нещо измършавях, Амайка? — попита Хосефа старата си прислужница — индианката.
— О, не, сеньорита.
— Значи смяташ, че съм станала още по-красива?
— Съвсем сигурно! Въобще има хора, които с годините стават все по-красиви и вие принадлежите към тях, сеньорита.
— Тогава ме облечи, но много изкусително, скъпа Амайка!
Смятам да отида до литографа. Поръчала съм нови десет дузини портрета.
— И те са отново предназначени като подарък за привържениците на вашия баща?
— Да. Не намираш ли, че идеята да се дава моят портрет на всеки привърженик е доста сполучлива?
— Съвсем определено! Нещо повече, идеята е грандиозна! Те навярно щяха да продължат тоя разговор на небивалици, ако отвън не бяха прозвучали стъпки. Появи се една прислужница, зад която се виждаха няколко души. Беше алкалдът с неколцина полицаи.
Когато служителите нахълтаха, без някой да е доложил за! тях, Хосефа се надигна и извика властно:
— Какво означава това, сеньори? Не знаете ли как следва да се отнася човек с една дама?
— Знаем много добре — отвърна алкалдът, — и ще се отнасяме с вас точно така, както сте заслужили. Познавате ли ме?
— Да — отговори тя.
— И тъй, идвам от името на императора…
— Императора? — пресече го тя стреснато.
— Да. Къде се намира вашият баща?
— Замина. Към Оаксака, както ми каза. Но не зная точно къде.
— Кога смята да се върне?
— Не беше определено.
— Познавате ли Пантерата на Юга?
— Не.
— И той никога не е бил тук?