— Никога.
— Но вашият баща го познава?
— Това не знам.
— Хм, значи излиза, че сте невинна, сеньорита. Вероятно все пак сте мярнали афиша, който днес беше разлепен по къщите?
— Не.
— Да, но на него се чете името на вашия баща.
— Не зная нищо по този въпрос, сеньор. Когато баща ми отсъства, тук живеем доста уединено. Нима афишът произлиза от моя баща?
— Много вероятно, тъй като е подписан с неговото име.
— Та не може ли някой друг да използва името, сеньор алкалд?
Човекът я изгледа объркано. Мисълта, която тя подхвърли, изглежда го убеди.
— Хмм, да, това действително е възможно — призна той.
— И каква е прокламацията на афиша, сеньор? — запита го тя.
— Бунт и държавна измяна.
— О, в такъв случай баща ми със сигурност не е съпричастен. Той не е държавен изменник.
— Но въпреки това се намира в съюз с Пантерата на Юга, сеньорита!
— На мен не ми е известно. Най-вероятно се касае за клевета.
— То ще си проличи. Ще хвърля едно око най-напред при вас.
— О, Santa Madonna! Тук в моята стая?
— Да, и изобщо в цялата къща.
— Тогава търсете, за Бога! Няма да откриете нищо, защото сме невинни.
Чиновникът започна да изпълнява дълга си по чисто мексикански маниер, което ще рече, бавно и през пръсти, макар да му бяха необходими няколко часа. Когато приключи, вече се свечеряваше.
— Не открих нищо, сеньорита — рече той чистосърдечно.
— Знаех си — потвърди надменно Хосефа.
— Аз мисля, значи, че вие сте невинна, сеньорита.
— Напълно сигурна съм, сеньор.
— При това положение много съжалявам, че трябва да ви съобщя нещо неприятно.
— Да ме плашите ли искате, сеньор?
— Далеч съм от тая мисъл, но съм длъжен да изпълня заповедта на императора.
— О, Dios! Сега вече наистина ме обхваща страх, сеньор!
— Няма защо да се страхувате. На вашата личност все пак няма да се случи нищо. Необходимо е само да смените местожителството.
— Местожителството? Как да го разбирам?
— Е-е, ще бъдете екстернирана.
При тези думи Хосефа пребледня. Такова нещо не очакваше.
— Екстернирана? — запита. — И каква е причината, сеньор?
— Бунт и държавна измяна.
— Добре де, ама вие сам казахте, че съм невинна.
— Вие да, но не и баща ви. Впрочем раздали сте ваши портрети.
— Само на приятели.
— Тези приятели обаче по някакво нещастно стечение на обстоятелствата са до един държавни изменници. И тъй, уведомявам ви, че трябва да напуснете града в рамките на двадесет и четири часа и страната до не повече от седмица.
Слисана до немай-къде, Хосефа едва не се свлече.
— Ама аз не мога да тръгна. Татко не е тук! — извика тя. — И него ли интернират заедно с мене?
— Не. Него спипаме ли го, ще увисне на бесилото.
— О, Madonna, какво нещастие! А какво ще стане с имуществото ни?
— Можете да го вземете със себе си.
— А прислугата?
— Могат да тръгнат с вас или да останат — тяхна воля. Не приемайте нещата толкова лошо, сеньорита! Някои вече бяха прокудени от страната и все пак отново се върнаха.
Служителят се отдалечи с полицаите. Индианката беше изслушала целия разговор. Когато онзи си замина, тя подхвърли с лукаво намигане:
— О, сеньорита, колко сте умна и хитра!
— Нали, Амайка? Той действително ме смята за невинна!
— Да, да, тези мъже често са много глупави! Но нима сега вие наистина ще трябва да напуснете страната?
— Може би, а може и не. Татко ще реши довечера.
— Ах, непознатият пратеник вчера беше от него?
— Да. Татко има намерение тази вечер да се вмъкне преоблечен вкъщи. Ти ще се погрижиш да не възникнат затруднени. За никого не съм си у дома, Амайка!
Заповедта на алкалда все пак я изведе от равновесие. Чувстваше се безпомощна и с копнеж очакваше пристигането на баща си.
Беше късна вечер, а Хосефа продължаваше да седи в очакване в стаята си. Беше изпратила индианката долу до входа, за да отвори веднага, щом се появи Кортейо. Внезапно врата се отвори тихо и влезе някакъв мъж, когото Хосефа не познаваше. Тя се стресна не на шега, ала бързо се окопити.
— Кой сте вие? И какво търсите тук?
Непознатият направи къс поклон и запита с глух глас:
— Тук ли живее сеньор Кортейо?
— Да. При него ли идвате?
— Не, при вас.
— Я гледай, и какво желаете от мен? Как се вмъкнахте?
— През дворната стена.
Този отговор предизвика у Хосефа ужас. Та нали през стената можеше да се промъкне само крадец или някакъв друг подозрителен тип.
— Защо не влязохте през входа? — запита.