— Защото не исках да ме забележат — поясни той. — Но сега разбирам, че тази предпазливост е била ненужна, тъй като едва ли друг би ме разпознал, след като и ти самата ме сметна за непознат.
С тия думи смъкна перуката и фалшивата брада и чак сега Хосефа позна баща си. Полетя към него. Той я стисна в обятията си и я дари с целувка, на което тя отговори. Подобни нежности бяха рядкост при тях.
— Ти ли си? — извика тя. — Наистина не те познах!
— Да, дегизировката ми е отлична — наду се оня. — Но е и крайно необходима, защото видят ли ме тук, свършено е с мен!
— От Пантерата на Юга ли идваш?
— Така е. Ти как я караш?
— Добре, до днес. Но следобед дойде алкалдът за домашен обиск.
— Домашен обиск? Действително ли ме смятат за толкова глупав — да се присъединя към Пантерата и напусна града, без да към привел работите си в такъв порядък, че да не ме сполети беда? И естествено нищо не намериха?
— Абсолютно нищо. Та нали всички неща са заровени.
— Е, значи всичко е наред, Хосефа.
— Напротив, не е. Аз съм интернирана.
— Хайде бе, наистина ли? — понита Кортейо без проява на страх. — И сигурно по заповед на императора?
— Да.
— Това е последица от днешния ми афиш. Смехотворно!
Колко надалеч всъщност се разпростира властта на тоя император Макс. Необходимо е само да се поотдалечиш и той вече не е в състояние да те досегне. Тогава ще бъдеш в пълна безопасност. Впрочем ти ще напуснеш града още днес.
— Още днес? Защо? — запита тя.
— Ще ме придружиш до хасиендата дел Ерина.
Кортейо изрече думите с равнодушие, но с лека усмивка. Хосефа подскочи, сякаш бе паднал гръм пред нея и извика:
— До хасиендата дел Ерина? Вярно ли? При стария Педро Арбелец? И какво се каниш да правиш там? Та нали Арбелец е наш върл враг!
— Тъкмо затова се радвам да го посетя.
— Нещо не схващам.
— Ще ти обясня. Преди това обаче ми донеси нещо да ям и пия, но не издавай никому моето присъствие!
Дъщерята тръгна да приготви една бърза закуска за баща си. Сетне се настаниха един до друг в нейната стая и продължиха разговора.
— Моят пратеник благополучно ли пристигна при теб? — запита той.
— Да. — отвърна тя. — Каза, че днес ще се вестиш.
— Е, тогава чуй кое ме накара да дойда, да те взема от Мексико сити! Пристигнали са оръжия за нас. Пантерата вече започна бой. За съжаление успехът е съмнителен, тъй като французите са твърде много. Трябва да се нападнат от две страни — от север и от юг. Ето защо наредих да вербуват хора и по същата причина ще тръгна нагоре на север, за да сформирам един голям отряд.
— Но аз защо ще идвам?
— Защото имам нужда от теб, пък и нали трябва да напуснеш града.
— И защо към хасиендата дел Ерина?
— Защото е разположена извънредно подходящо за целите ми. Знаеш ли къде се намира сега Хуарес?
— Казват, че е в Ел Пасо дел Норте.
— Така. Трябва да отида при него и да постигна обединение. Задължително е да го направя наш приятел, понеже само с обединени сили можем да се справим с французите.
— Но, татко, аз мислех, че искаш да ставаш президент? Ако обаче се уловиш за Хуарес, никога няма да станеш!
— Глупости, тъкмо това ще оправи нещата! Веднъж да сложа ръка на ресурсите му, после… хмм!
— А-а, разбирам — после може да вдърви по дяволите.
— Да. По-нататък узнах, че на път за Хуарес е един английски емисар. Той му носи оръжия, муниции и пари. Трябва да го издебна и да му отнема всичко. Като притежател на тези средства ще бъда добре дошъл за Хуарес.
— А ако научи, че само притежаваш онова, което всъщност е било предопределено за него?
— Кой ще му го каже? Аз не. Аз съм единственият, който го знае.
— Къде се намира емисарят?
— Ще отпътува с кораб от Ел Рефугио нагоре по Рио Гранде. Там ще го заловя. Познай как се казва този човек!
— Как ще позная. Кажи го ти!
— Лорд Дридън.
Хосефа подскочи.
— Дридън? Той?
— Да, комуто отмъкнахме милионите.
— И когото Хуарес освободи от ръцете на Пантерата?
— Да! — кимна Кортейо с просияло лице.
— Какъв късмет, какъв шанс! Значи ще дойда с теб до Рио Гранде?
— О, не, Хосефа. Ще останеш в хасиендата дел Ерина.
— Ще се съгласи ли Педро Арбелец? Кортейо се изсмя грубо.
— Ще бъде принуден. Да не мислиш, че ще му оставя хасиендата?
— Че тя е негова собственост!
— Сега. Но ще стане моя. Тя ще бъде отправна точка, база за моите начинания. Там ще вербувам и събирам хората си. Оттам ще се появя като изневиделица и там… нали знаеш най-важното? В нейна близост се намира Пещерата на кралското съкровище.