— Вие? Вие сте същият? Невъзможно!
— Защо да е невъзможно?
— Ами, че тогава вие щяхте да бъдете онзи ловец, който някога беше наричан от всички уестмани и червенокожи Господарят на скалите.
— Имате предвид Матава-се? Аз съм.
— Ами нали бяхте безследно изчезнал! — извика Малкия поразен.
— Вярно! Но ето че отново се завърнах.
— Направо не е за вярване! Знаете ли с кого сте изчезнал?
— Естествено! Че нали аз най-добре трябва да го знам.
— Е, и с кого?
— О-о, искате да ме изпитате, за да видите дали действително говоря истината?
— Да — отвърна Андре откровено. — Та то ще е истинско чудо Господарят на скалите из един път да се появи. Я гледай, кои ли идва? Кои са онези там?
Тъкмо в този момент се приближиха останалите. Скрит досега от храсталака, Андре не можеше да ги види.
— Точно тези, с които бях изчезнал. Този до мен тук е Мечешко сърце, вождът на апачите.
— Гръм и мълния! — удиви се дребосъкът.
— Онзи, който язди е Бизоновото чело, вождът на мищеките.
— Ама че новини!
— Зад него яздят двама братя. Единият е зетът на хасиендерото на дел Ерина, ако сте слушали за него.
— Гърмящата стрела?
— Да.
— Поспрете за малко! Иначе умът ми ще откаже да служи!
Каква среща! Не съм го и мечтал!
— Сега вярвате ли, че съм истинският Стернау?
— Да, определено. Ето ръката ми! Нека слезем, искам да ви кажа нещичко, което е от особена важност за вас.
Андре скочи от коня, а Стернау и Мечешко сърце последваха примера му. Сега пристигнаха и всички останали.
— О, кого пък сте срещнали тук? — запита дон Фернандо.
— Един немец, мой съотечественик — поясни Стернау. — Като ловец той е наричан Малкия Андре и иска да ни съобщи нещо важно. По тоя повод нека си дадем малка почивка!
Слязоха и се настаниха на тревата, а конете бяха оставени свободно да пасат. За свое учудване, сега Андре видя и две дами, ала очите му бяха привлечени от външността на стария граф, чиито снежнобели коси се спускаха на вълни по раменете, а брадата достигаше пояса.
— Може би говорите испански? — попита Стернау дребния ловец.
— Да, колкото да се оправя — отвърна Малкия.
— В такъв случай ще ви помоля да си служите с този език, за да бъдете разбран от всички. И тъй, какви новини носите?
— Най-напред, че Хуарес вече не се намира в Ел Пасо дел Норте. Той е недалеч оттук. Но нека първо ви запитам: за кого държите — за французите или мексиканците?
— Нито за едните, нито за другите. Щом сте чувал за мен, сигурно ви е известно, че никога не съм вземал нечия страна.
— Да, това е вярно и напълно достатъчно. Трябва да знаете, че французите държат Чиуауа в окупация. Оттам са тръгнали три роти на път за форт Гуаделупа, за да го завладеят. Това обаче няма да им се удаде, тъй като Хуарес потегли с петстотин апачи на помощ на форта.
— Уф! — възкликна Мечешко сърце, като чу за апачите.
— Предводителят на апачите е Мечешко око.
— Мечешко око? Кой е той? — запита вождът. Индианецът приема своето същинско име едва, когато стане воин. Когато Мечешко сърце видя за последен път брат си, той още беше момче без име. Малкия Андре се досети. Той обясни по индианския начин на изразяване:
— Когато Мечешко сърце изчезна, той имаше един малък брат. Той стана храбър боец. И понеже търсеше своя брат, се нарече Мечешко око. Не го намери, но не губеше надежда и продължаваше да издирва безследно изчезналия. Сега е най-прочутия главатар на апачите.
— Уф!
Само тази сричка излезе от устата на Мечешко сърце, ала в нея се съдържаха чувства на братска любов, благодарност и задоволство. Никой не умее като индианеца да изрази цял свят от чувства с един-единствен звук.
Малкият Андре продължи изложението си:
— Сега Хуарес разполага с необходимите средства за ефективни действия срещу французите. Съединените щати изпратиха няколко милиона долара, които апачите отнесоха на президента в Ел Пасо през териториите на команчите.
— Уф! — извика индианецът. — Малкият мъж лично ли присъства?
— Да, аз бях с тях.
— Значи ти си брат на моя брат?
— Да.
— Уф! Тогава бъди и мой!
Индианецът протегна ръка на Андре, която той сграбчи и разтърси.
— Ние отнесохме парите на Хуарес — поде наново дребосъкът. — Той незабавно потегли да пресрещне французите с всичките си налични хора и апачите. Ще ги унищожи, където и да ги срещне, а сетне ще предприеме директен поход към Чиуауа, за да я превземе. Оголен от войски след заминаването на тези триста войника, градът ще бъде принуден да се предаде.