— Отдалеч ли идвате, сеньор?
— Да.
— Тогава трябва да сте изключителен гребец.
— Защо?
— Е-е, срещу течението!
— Pshaw!
— Откъде потеглихте, сеньор!
— Задължително ли е да знаете?
— Е, хайде — рече Пирнеро донейде смутен — човек все пак би желал да знае кой е отседнал при него. Или може би не съм прав?
— Пхтзихххххх! — освободи отново устата си чужденецът и рядката кафява струя прелетя край носа на Пирнеро към прозореца.
— Demonio, че внимавайте де! — подскочи съдържателят.
— По-добре се махнете!
Пирнеро отвори двете крила на прозореца и издърпа стола си до стената далеч от него. По този начин мислеше, че може да се спаси от обстрела. Отново мина известно време. Чужденецът дъвчеше, плюеше и мълчеше. Тогава Пирнеро подхвана:
— Оставате ли тук?
— Надали, предполагам.
— Имате предвид за днес?
— Да.
— Искате да посетите някого?
— Хмм.
— Или имате да свършите тук някоя специална работа?
— Пхтзихххххх! — плю отново запитаният, и то толкова точно, че струята улучи медната гравюра над главата на Пирнеро.
За съдържателя това вече беше прекалено. Той подскочи и изрева разгневено:
— Ама какво ви хрумна, сеньор! Та вие ми похабихте красивата гравюра!
— Махнете я!
— Плюйте по-добре в джоба!
— Елате и си го отворете!
— И плюенето е единствения разумен отговор на моите въпроси, а?
— Да. Който досажда, ще бъде оплют. Отбележете си го!
— Знаете ли че сте един грубиянин?
— Не.
— Е, тогава нека ви го кажа!
— Не си правете труда, нищо няма да ви помогне. Не съм дошъл при вас, за да ме разпитвате. Когато аз искам нещо да знам, ще ви запитам. Налейте ми по-добре още едно!
Пирнеро се подчини, загубил самоувереността си. Когато постави пълната чаша на масата, каза:
— Ще останете ли тоя ден и тая нощ при мен? Това поне сигурно имам право да попитам?
— Ще помисля! В безопасност ли е човек при вас?
— От кого?
— Хмм, от индианците да речем.
— Напълно.
— От мексиканците?
— О, те изобщо не ни задяват. Нали принадлежим към тях.
— От французите?
— Ахаа, значи и вие сте им неприятел, сеньор?
— Това не ви влиза в работата! Но я кажете къде се намира Хуарес?
— В Ел Пасо дел Норте, мисля.
— Мислите? Значи не знаете със сигурност?
— Със сигурност наистина не.
— Колко далеч, смятате, е оттук нагоре до Ел Пасо дел Норте?
— Шейсет часа добра езда. Да не би да възнамерявате да яздите дотам?
— Възможно.
— Ах, сеньор, тогава навярно имате някоя секретна работа с президента?
— Пхтзихххххх!
От мигновено присвитата уста на непознатия кафявият бульон тютюн се стрелна покрай лицето на Пирнеро, и то в такава непосредствена близост, че онзи отскочи уплашен.
— Дявол го взел, вече се преситих! — избухна съдържателят разядосан. — Не съм навикнал на подобно отношение. Произходът ми е твърде добър за тая цел. Знаете ли откъде съм?
— Ее? — запита равнодушно посетителят.
— От Пирна.
— От Пирна? Не я знам. Да не се намира някъде зад Северния полюс?
— Не там, ами в Саксония.
— Малко ме засяга тая Саксония. Днес обаче оставам при вас.
— Сеньор, няма да я бъде.
Чужденецът изгледа съдържателят учуден.
— Нещо не ми се нравите — продължи Пирнеро.
— Затова пък вие ми се нравите и нещата се компенсират.
— От такъв заплювач не се нуждая.
— Желаете някой по-добър? Мога да ви помогна, предполагам.
— Не, не! Не искам да имам нищо общо с вас. Вървете някъде другаде където ще можете да си плюете! Погледнете прозореца и картината ми! Тя е стара наследствена вещ. Няма да оставя да се оплюва една такава достопочтеност. Разбрахте ли ме?
— Не.
— Е, тогава ще ти го кажа по-ясно: Ако не напуснете веднага салона, така ще ви изхвърля навън, че всичките ви осемдесет и шест ребра ще изпращят!
Пирнеро говореше извън себе си от ярост. Беше застанал със свити юмруци пред необикновения посетител, сякаш имаше намерение да се нахвърли върху него.
— Пхтзихххххх! — изстреля се насреща му нова струя тютюнев сироп, която го принуди да отскочи мълниеносно назад.
— Какво? И това ли още? — ревна той. — Хайде омитайте се, иначе ще разберете как пасторът застрелял кмета!
— Pshaw! — обади се непознатият спокойно. — Без дандании, че оплюя ли ви, сосът ще ви отнесе през дувара чак на пътя! Дали ще остана тук или не, не е ваша, а моя работа. Гребал съм цяла нощ и съм уморен. Ще поспя един час.