— Извинявайте, сеньор! Мога ли да ви запитам кой сте?
— Да.
Запитаният изрече само тази дума. После изплю тютюна, който и в съня си бе държал в устата, извади от торбичката друг грамаден кравай и отхапа ново парче:
— И тъй името ви? — настоя Жерар.
— Хмм! Вие ме попитахте дали можете да запитате кой съм. Аз ви позволих, но не съм обещавал, че ще отговоря.
— Добре! Тогава си задръжте името и не се бъркайте в нашия разговор!
— А, ако е възбудил любопитството ми?
— В такъв случай не бива да се учудвате, ако и вие възбуждате моето любопитство.
Непознатият кимна бавно и избута тютюна от едната страна на устата към другата.
— Предполагам, че не сте съвсем неправ, но си имам причина да не споменавам името си, преди да съм узнал вашето. И как го казахте преди малко? Хуарес ви праща?
— Да.
— Значи го познавате? Бил сте при него? Знаете къде се намира?
— Да.
— Свързан сте с него, а не с ония проклети французи?
— Да, така е.
— Е, тогава ще бъдете ли и така добър да ми кажете кой сте?
— Можете да научите. Наричат ме Черния Жерар.
— Ее, при това положение всичко е наред. Името ви ми е известно. Ето предната ми лапа, дайте си и вие вашата!
Той протегна ръка на Жерар. Онзи се поколеба, но я пое.
— Изглежда, сте придирчив в запознанството. — каза му — Аз също съм такъв. Сега знаете името ми. Как е вашето?
— А, да, почти щях да го пропусна. — ухили се другият — Моето същинско име не Ви е познато. Аз самият вече кажи-речи съм забравил, че се казвам Уилям Саундърс. Но червенокожите ми дадоха друго име, което навярно сте чувал. То наистина не звучи красиво, но се надявам да е честно. Искам да си доставя едно удоволствие, като не ви го назова, а оставя вие да го отгатнете. Огледайте ме, мистър Жерар!
— Това много няма да помогне, сеньор. — отговори Жерар — Досега само констатирах, че сте американец.
— Янки, искате да кажете? Да, такъв съм. Но вие разглеждате целия човек, а то е погрешно. Вгледайте се само в муцуната ми!
Мършавият посочи с два показалеца лицето си. Жерар не можа да отгатне. Той поклати глава.
— Все още не? — попита чужденецът. — Е, нека ви облекча и направя ребуса по-понятен. Не гледайте нищо друго, освен моя нос! Как го намирате?
— Хм, растежът не е лош.
— Мислите ли? Но към кой сорт носове принадлежи?
— Орлов нос е малко да се каже — засмя се Жерар. — Може би лешоядова човка би било… ааа, nom d’une pipe, отгатнах!
— Хайде, давайте тогава!
— О, сеньор, бих могъл да ви обидя — рече Жерар.
— Да ме обидите? Глупости! Червенокожите ми дадоха името заради този нос и аз ще си го запазя за цялата вечност. Така, че не е нужно да се опасявате. Кой съм?
— Ако съм отгатнал правилно, вие сте един от най-прочутите трапери и скаути на Щатите и аз сърдечно се радвам за възможността да ви стисна ръката, сеньор.
— И аз също вашата, мистър! Кажете името!
— Нарекли са ви «Лешоядовия клюн»?
— Е, най-сетне! Да, аз съм човекът, който мъкне насам-натам това име. Сега ще отблъснете ли лапата ми?
— О, не! — възкликна Жерар зарадван. — Ето ръката ми. Лешоядовия клюн беше известен като един от най-добрите, но и най-чудати ловци на Запада. — Жерар изпита истинска радост да го срещне тук и му разтърси «предната лапа» с извънредно голяма сърдечност.
— Но какво всъщност ви води във форт Гуаделупа?
— По този въпрос може би ще поговорим по-късно. Засега нека е достатъчен фактът, че търся Хуарес. Преди всичко останало е необходимо да обсъдим настоящето. Сега съм във форта, поради което изпитвам задължението да се включа в отбраната. Французите действително ли настъпват насам?
— Да.
— И Хуарес идва след тях?
— Или срещу тях. Както го възприеме човек.
— И на вас е поверил защитата?
— Да. При алкалда се намира неговата писмена заповед.
— Е, добре, значи хората са длъжни да ви се подчиняват — обобщи Лешоядовия клюн. И обръщайки се към Пирнеро, запита: — Та желанието ви да светите маслото на някой французин хич го няма, а?
— Не, не и не! Не съм подготвен за такива неща! — оплака се съдържателят.
— А кураж да изхвърляте посетители имате! Ама нейсе, няма да бъда злопаметен към вас. Останете да се гушите кротко на дюшека и си гризкайте лаврови венци. Аз ще застана на ваше място.
Пирнеро сграбчи ръката му.
— Сеньор, благодаря ви! Наистина ли ще го сторите? Ще се биете на мое място?