Жерар стоеше до Стернау. Пушката му още димеше от последния изстрел.
— Беше добър урок. — рече той — Ако войниците са умни, няма да дойдат повторно.
— За съжаление няма да са толкова умни — отвърна Стернау. — Виждате ли, че офицерите се събират да се посъветват?
— Да, но там в подножието на планините нещо се мъти! При тези думи Жерар посочи към източния хоризонт. Един внимателен наблюдател, ако притежаваше остри очи, би могъл да забележи там една тъмна лилия, която бавно се разтягаше надясно и на ляво.
— Охо, апачите! — усмихна се Стернау.
— Те ще образуват полукръг, за да обгърнат неприятеля.
— За тая цел им е необходим поне четвърт час, стига да не обърнат преждевременно вниманието на врага върху себе си.
— О, французите няма да забележат нищо. Намират се твърде ниско. — рече Жерар — Впрочем, изглежда, взели са някакво решение.
— Възнамеряват да щурмуват — потвърди Мариано, който стоеше наблизо.
Той имаше право. Французите слязоха от конете, отведоха ги назад и натъкнаха байонетите. Сетне образуваха полукръг да превземат форта с щурм. Стернау се? обърна към един от обитателите и му заповяда да наблюдава страната откъм реката и незабавно да доложи, ако неприятелят опита да проникне оттам. Един офицер сега приближаваше на кон. На върха на сабята му се виждаше бяла носна кърпа, но въпреки всичко спря на разстояние, колкото да може да се чуе гласът му. Беше командирът.
— Я гледай, самият майор! — извести Жерар, когато го видя да идва.
— Познавате ли го? — запита Стернау.
— Да. Ще ми позволите ли да говоря с него?
— С удоволствие.
— Ще сляза долу при него.
— Твърде рисковано е.
— За мен съвсем не. Та нали се намирам под закрилата на пушките ви!
— Тогава вървете!
Стернау нареди да се отвори вратата. Жерар взе пушката си и закрачи навън. Спусна се спокойно по скалите и скоро застана до коня на офицера, който немалко се удивляваше на тая дързост. Когато огледа мъжа, машинално дръпна юздите.
— За Бога, Черния Жерар! — извика той.
— Да, той е — отвърна невъзмутимо ловецът. — Моето присъствие ще ви подскаже какво ви очаква.
— Какво друго, освен завладяването на форта!
— Ба, не се поддавайте на мечти! Комендантът ме праща да Ви запитам какво имате да съобщите.
— Искам незабавна капитулация, при това безусловна, тъй като изгубихме доста хора.
— И повече нищо? Твърде непретенциозен сте! Загубите възникнаха, защото капитанът извади сабя срещу нашия комендант. Да се говори за капитулация е безсмислено, а споменаването за безусловност си е чисто безумие!
— Мосю, не забравяйте с кого говорите!
— Ба! Някакъв незначителен майор разговаря с прочутия Жерар. Повече нищо. Не се дръжте толкова надменно, защото и вашата войскова част подлежи на унищожение.
— Какви ги дрънкаш там, обеснико? Само на някой смахнат могат да хрумнат подобни приказки! Отнеси нареждането ми на вашия командващ!
— Не е необходимо. Нали вече получихте отговора.
— Окончателният? Е, добре, тогава ще ти кажа, че няма да проявим никаква милост.
— Звучи смехотворно, понеже чак дотам няма да се стигне.
— В такъв случай незабавно започваме!
Майорът вдигна нагоре сабя без кърпата и французите тутакси се приведоха в движение. Беше мерзка постъпка, тъй като Жерар — все още в качеството си на парламентьор — не се бе оттеглил. Майорът размаха сабя и се нахвърли към него.
— Ето ти, негоднико, възнаграждението за всичко! — извика той и замахна за удар, ала не познаваше Жерар. Онзи отби удара с цевта на пушката, смъкна с мощно движение ездача от коня и му отне сабята.
— Умри за вероломството си и наблюдавай, прикован към земята, как ще бъдете отблъснати!
С тези думи Жерар захвърли майора на земята и заби до ефеса сабята в тялото му, при което острието проникна дълбоко в почвата. После започна да се катери по скалите, под свистящите куршуми на настъпващия неприятел.
— През портата! Бързо, по-бързо! — провикнаха се отгоре от няколко места.
— Твърде късно. — отговори Жерар — И тук ще се настаня добре.
Без да губи време, той потърси укритие зад единственото дърво, което растеше там горе под палисадата. Залегна зад него и започна да изпраща куршум след куршум към щурмуващите французи.
— Този човек си търси смъртта. — каза Стернау на Мариано.
— Май така излиза! — отвърна онзи. — Знаеш ли причината?
— Да. Трябва да подпомогнем Жерар! Той не бива да загине. Ела!
Гарнизонът на форта броеше шепа хора, ала мъже като Стернау, Жерар, Лешоядовия клюн. Гърмящата стрела, Бизоновото чело, струваха колкото мнозина. Неприятелят още не бе стигнал подножието на скалите и редиците му започнаха да редеят. Но той напредваше неудържимо. Когато французите опитаха да се покатерят по скалите, се видя на какъв ефикасен огън са способни прочутите ловци. Много от нападателите се бяха свлекли на земята.