Непосредствено до Жерар битката се разгаряше най-бурно. Един от офицерите го бе разпознал и обърнал вниманието на хората си към него. В желанието си да пленят опасния ловец, те се закатериха по скалите. Но сигурната му пушка ги поваляше един след друг. А удадеше ли се на някой да стигне ръба на скалите, тежкият златен приклад на Жерар го поразяваше. На това място в укреплението застана Стернау с Мариано, а недалеч от тях Лешоядовия клюн. Тримата не пестяха сили да държат нападателите на разстояние от Жерар. Особен интерес представляваше да се наблюдава американеца. Той зареждаше и стреляше с магическа бързина и при това говореше толкова силно, че чак неприятелят го чуваше.
— Охо, там отново някакъв се кани да почерпи Жерар с олово! — тъкмо казваше той — Жалко за труда, защото моят куршум по-напред ще го улучи, предполагам.
Той насочи цевта, дръпна спусъка и прицелващият се французин се отърколи.
— Тук пък, друг пълзи нагоре. Мисли, че никой не го вижда. Смятам, че ще се смъкне по-бързо, отколкото се е качил — продължи да нарежда той и изстреля втората цев, а французинът се хързулна надолу.
Жерар кървеше от няколко места, тъй като повечето изстрели биваха отправяни към него. Ето че го улучиха два куршума едновременно и защитниците видяха как се свлича на колене. В този момент прозвуча мощният глас на Стернау:
— Вдигнете очи! Помощта идва!
Въпреки численото надмощие, на никой французин още не се бе удало да напредне до укреплението. Сигнал от рог оповести, че трябва да се съберат. Те не бяха забелязали какво става зад тях. И когато сега се обърнаха, видяха за свой ужас широк полукръг от диви ездачи, които препускаха в бесен галон към тях. На няколко места войниците успяха да образуват карета и това бе цяло щастие за тях, защото в противен случай щяха да бъдат пометени още при първата атака. Стернау наблюдаваше отгоре хода на събитията. Близостта на апачите и северноамериканските ловци даде възможност на гарнизона да отдъхне.
— Дали да не направим излаз — подхвърли Мариано.
— Това е най-доброто.
В същия миг откъм улицата прозвуча конски тропот. Някакъв индиански вожд препускаше насам, с орлови пера в развяващите се коси и лице, изрисувано с цветовете на апачите. Беше облечен в нови индиански дрехи, а от раменете му се спускаше тежката кожа на сива мечка.
— Мечешко сърце! — удиви се Мариано. — Откъде ли има това облекло?
— Сигурно от Пирнеро, Той ще иска да се покаже на апачите.
Мнението му веднага се потвърди, тъй като вождът посочи безмълвно вратата, която му бе отворена и препусна по пътя надолу в галон към най-гъстата купчина врагове.
— Какво чакаме? — извика Мариано. — След него!
— Да, след него! — повтори Лешоядовия клюн.
— След него! — викна и Бизоновото чело.
Те се втурнаха след апача. Стернау не беше в състояние да ги спре. Като комендант той остана с обитателите на форта, на които и през ум не минаваше да подложат живота си на такъв риск. Нападащите апачи се натъкнаха на съпротивата на отделни групи. Това разпокъса порядъка на редиците им. Докато на едни места, връхлитайки вкупом групите, проникваха напред, на други бяха задържани от образуваните малки карета. Тези карета бяха обкръжени, ала битката стигна до застой. Тъй като индианците не бяха свикнали да се бият в затворени редици човек срещу човек, на някои места бяха в неизгода пред французите.
Те нищо не можеха да постигнат срещу плътните редици и изглеждаше, като че на французите ще се удаде да си пробият път.
Зад бойната линия беше спрял коня си с отряд ездачи президента Хуарес. Пламтящите му очи бяха приковани към биещите се. Малко по-назад стояха около шестдесетина бели ловци. Това бяха силни фигури, вербувани в Съединените щати. До този момент те още не бяха взели участие в битката, тъй като Мечешко око бе запазил правото върху сдобиването скалповете на французите за себе си и апачите. Хуарес повика със знак предводителя на ловците.
— Виждате ли, че битката стигна до застой?
— За жалост — отговори уестманът.
— Вярвате ли, че апачите ще победят?
— Съвсем определено. Но те не са в състояние да предотвратят един пробив на неприятеля. Намеренията на французите относно форта са осуетени, ала на мнозина от тях ще се удаде да се изплъзнат.