Пирнеро седеше долу до обичайния си прозорец и запушил уши с длани, зяпаше навън. Всеки изстрел пронизваше душата му. От всеки друг той изискваше да е храбър. Самият себе си считаше за най-големият храбрец, ала много се пазеше да прояви това свое голямо достойнство. Да седи така сам в стаята, все пак му стана доста зловещо. Вече бе взел решение да повика Резидиля, но не се оказа необходимо, тъй като току-що влезе старият вакуеро Анселмо, който бе взел храбро участие в първия акт на битката. Той понечи да се отправи към кухнята, ала Пирнеро го задържа.
— Почакайте! Останете тук! — каза той — От касапницата ли идвате?
— От касапницата? — запита каубоят. — Че то си беше обикновен бой, макар и увертюра към голяма битка.
— Но дано на Хуарес се удаде да разкара от страната французите и техните протежета и да донесе на клетите мексиканци жадувания мир!
— За съжаление и след прогонването на врага, няма да се стигне толкова скоро до спокойствие, драги Пирнеро. Помислете за предишните времена. Когато след сгромолясването на Хуарес издигнаха контра-президента Сулоага, който пък от своя страна бе свален от предателя Мирамон. И едва през 1861 Хуарес успя да се настани в столицата.
Изслушал думите на вакуерото с отворена уста, Пирнеро се удиви:
— Ама вие много добре я разбирате политиката! Анселмо се засмя самодоволно.
— Дон Педро Арбелец често ни говори за тия неща, понеже се счита за един от приятелите на Хуарес.
— В такъв случай не може да не знаете и, че президентът няма никаква вина за тази злощастна война!
— Зная го наистина. Фактът, че Хуарес преустанови за две години погасяването на външните дългове на Мексико, послужи на третата на Наполеон само като претекст, за да задоволи честолюбивите си проекти и жаждата за завоевания на чужди земи. А заслепения император Максимилиан е само марионетка на французите.
— О, горкият! — въздъхна Пирнеро. — Като си помисля за бедствията през последните години — генералите на Хуарес избити; той самият изтласкан в най-северните области на страната; тържественото влизане на клетия Макс, който вече две години носи нашата корона по милостта на Наполеон — едва се осмелявам понякога да се надявам, че справедливостта ще победи.
— Справедливостта накрая винаги побеждава! Горе главата, стари Пирнеро!
— Но дълго трябва да се чака — изръмжа съдържателят раздразнено.
— Все пак не може да не отчетете, че някои неща напоследък тръгнаха на подобрение. Съединените щати приключиха с тяхната гражданска война и като република държат за Хуарес. Трябваше да видите как тези американски ловци помогнаха в отбраната!
— Да, да, как всъщност се развиват нещата навън?
— Добре, много добре.
— Виждам, че имате пушка, сигурно и сте стреляли с нея? Колко човека пречукахте?
— Шест или седем.
— He e прекомерно много. — отсъди Пирнеро, преливащ от храброст — Французите още ли се отбраняват?
— Да. Но апачите пристигнаха.
— Demonio! В такъв случай с французите е свършено!
— С тях имаше и американски ловци. Лично Хуарес води армията.
— Президентът? А, да, да, нали и Жерар каза, че президентът ще дойде с тях. Вие виждали ли сте го досега?
— Да. Преди много години в нашата хасиенда. Той дойде и предостави на господаря съседната хасиенда Вандакуа.
— Аз още не съм го виждал, но се надявам да дойде след окончателната победа да изпие при мен чаша пулке или джулеп. Аз именно съм… ах, ах!
Пирнеро секна ужасен по средата, защото в момента вратата се отвори и влезе сержантът, следван от десетимата си войника. Той удари с приклад по пода и запита на завален испански:
— Това тук вента ли е?
— Да — отвърна пребледнелият съдържател, треперейки.
— Как се казвате?
— Пирнеро. Но, сеньор, нима врагът е вече във форта?
— Та нали виждате.
— Ама не побеждаваме ли ние?
Французинът се ухили подигравателно.
— Дяволът ще ви даде на вас победа. Колко хора има в къщата?
— Аз!
— По-нататък!
— Този сеньор.
— Какъв е той.
— Вакуеро.
— Аха, тогава да си предаде пушката!
Анселмо стисна оръжието си още по-здраво и навъси лице. Той не можеше да проумее как е възможно вече наполовина победените французи да се озоват във форта. Реши да се отбранява. В този момент към него пристъпи Пирнеро и прошепна:
— В името Божие, не правете глупости! Ще ни докарате гибел!