Графът пристъпи към него.
— Сержант, какво искате?
— Не сте вие, който ще пита! — ухили се оня. — Кой сте?
— Граф Фернандо де Родриганда.
— Тъкмо него търсим! Вие сте мой пленник!
— Заблуждавате се. Аз не съм враг на французите.
— Това ще се види. Вържете го!
— Мен да вържат! — запита дон Фернандо негодуващо. — Кой ви е дал заповед?
— Не ви засяга!
Въпреки съпротивата си, графът бе вързан.
— Сега и жените! — нареди сержантът.
— Какво ви хрумна! — извика Резидиля. — Та ние нищо не сме ви сторили!
— Покори се! — посъветва бащата предпазливо. — Съпротивата няма да помогне.
Тя се остави да бъде вързана. Ема също. Един войник приближи към Каря с връв в ръка. Очите на индианката заискриха. Тя беше истинска сестра на Бизоновото чело. С мълниеносно посягане сграбчи щика на войника и го измъкна от ножницата.
— Само посмей! — викна тя с проблясващото острие.
— Parbleu, ама че са злобни тук жените! — възкликна сержантът. Повалете я!
Войникът поиска да улови Каря, ала тя заби острието в тялото му. Веднага след това получи удар от приклад от един друг и се строполи.
— Съпротива срещу победителите! — изкряска сержантът.
— Ще си заплати за деянието! — И като се обърна към графа, продължи: — Чух, че сте богат, а графе? Готов съм да ви освободя срещу откуп.
— Колко искате?
— Колко имате у вас?
— Чухте въпроса ми, сержант. Отговорете!
— Охо! Ама това направо си звучи, сякаш вие сте този, който заповядва тук! Къде имате собственост?
— В Мексико сити.
— Но сигурно имате у вас пари за из път?
— Ще стигнат да се откупя, щом на един син на «Великата нация» му се е приискало да поиграе на разбойник.
— Сдържайте си езика! Война е и господарите сме ние. Щом твърдите, че наличните ви пари ще стигнат, трябва да притежавате значителна сума и бих бил глупак да посоча определено число. Къде са парите ви?
С тези думи сержантът пристъпи заплашително към графа. Фернандо замълча.
— Е, добре, тогава ще ви принудя да дадете отговор. Смъкнете го на пода и налагайте, докато проговори!
Старецът бе уловен от войниците. Един от тях се обади:
— Сержант, текна ми една хубавичка идея. Какво ще стане, ако понапердашим женорята! От състрадание старият скоро-скоро ще даде отговор.
— Ти си безценен! Имаш право! Една подир друга. Първо онази там!
Той посочи Резидиля.
— Боже мой, не е възможно! — извика Резидиля, във висша степен изплашена.
— Сеньор, бъдете разумен, бъдете човечен — помоли Пирнеро.
— Хванете я! — заповяда в отговор сержантът. Четиримата от хората му посегнаха към нея. Ръцете на Резидиля бяха вързани, но въпреки това тя се бранеше с всички сили срещу грубото насилие.
— Спрете! — провикна се графът. — Ще ви кажа къде се намират парите!
Сержантът му кимна ухилен.
— Виждате ли колко покорен станахте! Но сега аз вече малко се тревожа за парите ви. Ще доставя едно прекрасно развлечение на хората си, а и тях ще имам. Нанесете на мадмоазел десет удара, сетне и останалите по толкова! — Гръмък, брутален кикот прозвуча от устните на французите. Те отново уловиха Резидиля, коята бяха освободили при думите на графа и грубо я задърпаха към земята. Резидиля се бранеше отчаяно, ала без успех.
— Дяволски изчадия! — ревна дон Фернандо и въпреки възрастта и вързаните си ръце, се хвърли към войниците, но получи от сержанта един приклад, който го просна в безсъзнание на пода.
— Хайде! Действайте! — заповяда сержантът. Заслепени да осъществят мерзките си намерения, тези хора изобщо не мислеха за собственото си положение. Един поглед през прозореца би ги осведомил, че са безвъзвратно изгубени, ако не се възползват незабавно от единствения път за бягство — плуване по реката. При последното подвикване на сержанта Резидиля бе смъкната на земята. От страх тя нададе силен крясък за помощ, към който бащата присъедини своя вик на болка.
— Най-сетне сме готови! — извика един от войниците.
— Да, най-сетне! — прозвуча откъм вратата дълбок глас.
В същия миг проехтя изстрел и войникът, който още ликуваше, се строполи.
— Стой, какво значи това? — викна сержантът.
— Черният Жерар значи!
С тези думи ловецът, сам полумъртъв и едва крепящ се, простреля следващия от тримата войници, които още държаха Резидиля. След това пусна тежкото оръжие на пода и измъкна револверите. Два, изстреляни в бясна последователност изстрела, проснаха и другите двама и почувствувала се свободна, Резидиля скочи. В първия миг сержантът р останалите трима от хората му стояха стъписани. Сега той се окопити и изрева: