— Черния Жерар! Върху него!
— Той размаха пушка да повали врага, ала прикладът закачи ниския таван. Подведен сержантът погледна нагоре посред скок, препъна се в един от повалените французи и падна. Това даде на Жерар малко време и застреля още един от тримата, които го бяха уловили. Сетне бе съборен. Опита да се освободи и да стреля. Два куршума отидоха нахалост, след което револверите му бяха изтръгнати.
Наистина все пак му се удаде с последни чезнещи сили да измъкне ножа от пояса и да мушка с него наоколо, ала краят му се виждаше, тъй като сержантът се бе изправил и сграбил отново пушката си. Той вече не възнамеряваше да удря — изстрела беше по-сигурен. Ето защо насочи цевта и заповяда на хората си, ранени на много места от ножа но Жерар:
— Отстранете се да не улуча вас!
Те се подчиниха и той вече беше поставил пръста на спусъка, когато Резидиля изкрещя диво и хвана с вързаните си ръце цевта. Изстрелът се разнесе, ала пропусна целта.
— По дяволите! Махнете тая тигрица от мен! — При тези думи сержантът сграбчи все още незаредената пушка на един от подчинените си. Единият се хвърли да издърпа Резидиля, а другият коленичи до Жерар, който понечи да се изправи, но не успя и се свлече безсилно.
— Жерар, добрият ми Жерар! — извика Резидиля с напразно усилие да се отскубне.
Дулото на пушката зина точно пред челото му. Той затвори очи.
Когато Бизоновото чело, главатарят на мищеките, видя че вече не е необходим на бойния плац, метна пушката на рамо и запълза нагоре по скалите, отправяйки се към сестра си Каря. Вмъкна се във форта през амбразурата в написалата и закрачи към вешата. Тъй като входната врата бе заключена, метна се през разбития прозорец. Забеляза французите, повалени от златния приклад на Жерар и вързания Анселмо, който го помоли да го освободи. Тъкмо се бе захванал да развързва вървите и горе проехтя изстрел. Беше онзи, който Резидиля сполучливо бе отклонила от Жерар.
Бизоновото чело мълниеносно изкачи стълбите. Пристигна в мига, в който сержантът отправи дулото към челото на Черния Жерар.
— Куче!
С тази дума вождът нанесе такъв приклад в страната на французина, че оня бе отхвърлен на няколко крачки. Втори удар освободи Жерар от клекналия до него войник. В миг вождът се извъртя. Видя последния, който държеше Резидиля. Пушката му подскочи, екна изстрел и стъписалият французин рухна. Следващата стъпка на мищека беше Каря. Тя все още лежеше в безсъзнание на пода от получения удар. Челото и беше отекло и кървясало.
— Французите ли го сториха? — запита вождът със злост.
— Да — прошушна Резидиля. — Тя се отбраняваше, прободе един войник със щика.
— Е, да, тя е истинска дъщеря на мищеките! — обяви той гордо. — Бизоновото чело ще отмъсти. Кой е предводителят на тези кучета.
— Онзи сержант — Резидиля посочи споменатия, който се превиваше от болки.
— Какво искаше от вас?
— Искаше парите на графа, а нас трите заповяда да бият. Сеньорита Каря бе повалена с удар. Сеньорита Ема изпадна в несвяст, а мен хвърлиха на пода да си получа ударите.
Бизоновото чело изскърца със зъби.
— Малко ще му е смъртта на това куче, то ще има да се кае! Той пристъпи към сержанта, който се бе полуизправил, събори го с един здрав ритник и коленичи до него с изваден нож.
— Небеса, какво искаш да правиш? — разтрепера се сержантът.
— Ти не си човек, а звяр — отвърна вождът. — Ударил си дъщерята на мищеките и аз ще те скалпирам жив.
— Господи, о, Боже, само това не! — изрева отчаяно французинът.
— Не призовавай твоя Бог, защото ти си сатана!
— Убий ме по-добре!
— О, не го прави, сеньор! — помоли Резидиля ужасена.
— Той е заслужил повече — прогърмя индианецът с леден глас. Бизоновото чело не е палач, ала дъщерята на мищеките трябва да бъде отмъстена!
С пронизителни писъци, осъденият на такова ужасно наказание французин умоляваше за милост. Резидиля и баща й също се молеха и накрая гневният главатар отстъпи.
— Ти си страхлив и хленчещ като някоя стара скуав. Такъв скалп не струва нищо — изръмжа Бизоновото чело и заби ножа в сърцето му.
Пирнеро се бе облегнал на стената със затворени очи. Мищекът приближи до него, разтърси го и каза:
— Моят бял брат може да отвори очи, защото всичко свърши. Ще те освободя от вървите, другите също.
Той сряза шнуровете, с които французите бяха вързали жертвите си. В този момент се чуха бързи стъпки, изкачващи стълбите. Влезе Стернау с Гърмящата стрела и Мариано — и тримата с оръжия в ръка.