— А-а, Бизоновото чело вече е разчистил терена! — въздъхна облекчено Стернау.
— Черния Жерар го беше сторил преди мен — скромно отклони похвалата червенокожия.
Гърмящата стрела видя Ема да лежи на пода и се втурна към нея.
— Боже Господи, мъртва ли е? — запита той. Стернау коленичи и я прегледа.
— Само е в безсъзнание — успокои го той.
— А дъщерята на мищеките? — обади се Бизоновото чело. Стернау прегледа и нея.
— Силна контузия, повече нищо — заяви лекарят. После отиде до графа, който бе започнал бавно да се възстановява от удара. Когато лекарят отправи поглед към Жерар, челото му помръкна.
— Боже, толкова надупчен от куршуми и изпонамушкан човек едва ли съм виждал! На първо време той трябва да бъде превързан, за да се спре по-нататъшния кръвоизлив.
— Значи не е мъртъв? — запита Мариано.
— Засега още не. Едва по-късно мога да вида дали раните му са смъртоносни или не. Подхванете го, приятели! Ще го пренесем внимателно на някое легло.
Тъй като на полесражението повече нямаше какво да се прави, скоро се намериха ръце да пренесат изпадналите в безсъзнание в отделни стаи. Сега започна главната работа на Стернау.
Мъртвите французи бяха свалени и положени в общия гроб, в който бяха погребани и падналите на бойното поле, след като им бе свалено всичко, което можеше да влезе в употреба.
11. След индианското сражение
Когато вече нямаше воински задължения за изпълнение, Мечешко око започна да язди надолу към реката, където над един гъсталак стърчаха няколко дървета. Няколко минути по-късно и Мечешко сърце яздеше, привидно без всякаква цел, към същия шубрак. Зад него пасеше конят на Мечешко око. Самият той бе застанал на брега и наблюдаваше течението на водите, когато долови шума от приближаването на другия, който скочи и освободи коня.
Един вожд не бива да проявява пред трети нежни пориви към член от семейството. За двамата братя бе невъзможно да открият пред очите на други радостта си от срещата. Ето защо Мечешко око се изтегли към това скрито местенце, и ето защо Мечешко сърце го последва с една акуратност, сякаш срещата предварително бе уговорена.
Докато Мечешко око стоеше така, две ръце легнаха на раменете му и Мечешко сърце произнесе с преливащ от любов глас:
— Ши тише — братко мой!
— Ши нта-йе — братко мой! — отговори Мечешко око и от своя страна обви ръце около него.
В действителност тези думи не означават само «братко». Апачите имат отделни изрази за стар и млад брат. Също такъв е случаят и за сестра и други роднини. Ши тише означава «моят по-млад брат», а ши нта-йе значи «моят по-стар брат». Братята помежду си никога не се заговарят просто с думата «брат», а винаги добавят определението «по-стар» или «по-млад». Първото обръщение изразява непринудено уважение, докато във второто се крие една искрена нежност.
Той седна на ръба на брега и неговият брат стори същото. Те оплетоха ръце и се погледнаха в очите. Тогава Мечешко сърце притисна крепко брат си и каза:
— Ти носиш цветовете на войната.
— Ти също — отвърна Мечешко око, който веднага отгатна желанието на по-стария си брат и сърдечно се зарадва.
— Цветовете на войната скриват лицето ти — продължи Мечешко сърце.
— Под нозете ни тече вода.
— Боите отстъпват пред водата.
— Искаш ли да ми покажеш лицето си?
— А ти на мен твоето?
Те отидоха до водата и отстраниха синьото, червеното и черното, които преиначаваха лицата им. После се спогледаха. Забелязаха колко много си приличат! Мечешко око беше точното, макар и по-младо копие на Мечешко сърце.
— Твоето лице е красиво! — заяви вождът Мечешко сърце на брат си.
— А твоето, е лице на велик главатар.
— Аз не съм главатар, аз съм твой брат!
Те бяха щастливи, радостни, като две деца, които оставят да говори гласа на сърцето.
— Ти замина преди шестнадесет зими. — каза Мечешко око.
— Ти беше дете, когато тръгнах.
— А ти един голям вожд. Защо не се върна?
— По-късно ще ти разправя. Когато тръгнах, моят баща беше още жив.
— Той е мъртъв.
— Как умря?
— В бой, след като бе убил единадесет команчи.
— В такъв случай той е отишъл във Вечните ловни полета, където душите на команчите ще му слугуват. Те ще бъдат негови роби. Беше ли при него, когато душата му напусна тялото?
— Неговата глава лежеше в скута ми, когато издъхна. Последната му дума беше твоето име.
Мечешко сърце помълча известно време, дълбоко развълнуван.