— Отказвам! — високо го прекъсна обвиняемият. Думите сякаш сами се надигнаха със сърдито ръмжене от стомаха му.
Президентът находчиво се изправи, за да запълни неловката пауза.
— Ако никой от членовете на Комитета няма повече въпроси…? Тогава да гласуваме. Виновен ли е обвиняемият по всички пунктове на обвинението?
Шутът затвори уморено очи. Гласуването отекна в ушите му като един-единствен глас, обикалящ около масата: „Виновен. Виновен. Виновен…“
След като се консултира шепнешком с министъра на отбраната, президентът с нотка на сарказъм в провлачения глас оповести присъдата.
— Надлежно оповестената условна присъда биде отхвърлена. Обвиняемият палячо ще бъде предаден на заповедите на министъра на отбраната и изпратен да служи на самотен маяк в Подстъпите за неопределено време. Това ще ни избави от подривното му влияние, като в същото време ще го застави да допринесе полза за обществото.
От десетилетия огромна буря от междузвезден прах, която щеше да продължи най-малко още десетилетие, беше прекъснала всички, освен някои съвсем инцидентни, контакти на планетата А и нейното слънце с останалата част от Галактиката. Поради това какъвто и да било принос за обществото можеше да бъде поставен под въпрос. Все пак изглеждаше, че станциите-маяци биха могли да се използват като изолирани затвори, без с това да се застрашава несъществуващото на практика корабоплаване или да се отслаби защитата срещу хипотетичния неприятел, който никога не идваше.
— И още нещо — добави президентът. — Нареждам този записващ куб да бъде закрепен около врата ти на мономолекулна нишка така, че щом поискаш, да можеш да го слагаш във възпроизвеждащото устройство. На станцията ще бъдеш сам и няма да имаш никаква възможност за други развлечения в неработно време.
Президентът се обърна към една тримерна камера.
— Искам да уверя публиката, че не изпитвам никакво задоволство от налагането на наказание, което може да изглежда сурово и дори… изобретателно, но през последните години сред отделни слоеве на обществото се разпространи опасно лекомислие, което се толерира с непростима снизходителност от някои граждани.
Като успя да отправи към новонапъпилите либерали тази нападка, надявайки се че не е прозвучала политически мотивирано, президентът отново се извърна към палячото.
— С теб към маяка ще се отправи и един робот — за да ти помага в работата и да се грижи за физическата ти безопасност. Уверявам те, че той не ще се поддаде на изкушението да се весели.
С един малък кораб роботът откара осъдения палячо толкова далеч, че планетата А изчезна, а слънцето й се сви до ярка точка. Те заобиколиха края на огромната прашна нощ, обхванала Подстъпите и наближиха предполагаемото местоположение на станция Z–45, която минибранът бе избрал като най-неприветливата и най-забутана от всички станции, на които в момента нямаше хора.
Там, където би трябвало да се намира маяк Z–45, наистина имаше някакъв метален обект, ала когато роботът и палячото приближиха достатъчно, видяха, че обектът представляваше сфера с горе-долу четиридесет мили диаметър. Около нея се носеха няколко дребни парчетии и чаркове, които спокойно биха могли да са останките от Z–45. Сферата очевидно забеляза кораба им, защото с плашеща бързина се насочи към тях.
Щом на роботите им се каже веднъж как изглеждат берсеркерите, те никога не го забравят, а и никога не са туткави или безгрижни. Само че радиооборудването може да бъде мърляво поддържано, а и прашните навеи в покрайнините на системата на планетата А препятстваха радиосигналите. Затова преди още роботът на минибранството да успее да излъчи алармен сигнал, четиридесетмилната сфера доближи съвсем и здраво сграбчи със силови полета и метални щипци малкия кораб.
През по-голямата част от онова, което последва, палячото си държа очите затворени. Ако го бяха изпратили тук, за да го отучат да се смее, значи бяха избрали точно нужното място. Когато симбиотичните машини на берсеркера пробиха корпуса на малкия му кораб и го отмъкнаха оттам, той стисна още по-здраво клепачи и си пъхна пръстите в ушите. Така и не разбра какво сториха с неговия телохранител, робота.
Щом данданията поутихна и отново почувства гравитацията, хубав въздух и приятна топлина, палячото реши, че да си държи очите затворени е по-лошо, отколкото да разбере нещо повече чрез тях. Първото предпазливо поглеждане му показа, че се намираше в обширно сумрачно помещение, в което ако не друго, то поне нямаше някаква видима заплаха.