Щом се размърда, някъде над него писклив монотонен глас произнесе:
— Според информационната база на моята памет ти си протоплазмена изчислителна единица, която вероятно е способна да разбира този език. Така ли е?
— Аз ли? — палячото погледна нагоре към сенките, но не можа да види говорещия. — Да, разбирам те. Само че кой си ти?
— Аз съм това, което на този език се нарича берсеркер.
Палячото се беше интересувал срамно малко от галактическите дела, ала думата изплаши дори него. Той заекна:
— Това означава ли, че си някакъв вид автоматичен боен кораб?
Последва пауза.
— Не съм съвсем сигурен — рече пискливият, провлачен глас. Прозвуча му така, сякаш президентът се бе скрил някъде сред гредите, поддържащи тавана. — Може би войната е свързана по някакъв начин с предназначението ми, но засега то все още не ми е напълно ясно, защото моето изграждане така и не бе довършено. Чаках известно време там, където ме построиха, защото бях сигурен, че някаква важна последна стъпка не е била направена. Накрая тръгнах, за да се опитам да узная нещо повече за предназначението си. Доближавайки се до това слънце, аз открих едно предавателно устройство и го разглобих, само че не научих нищо, отнасящо се до моето предназначение.
Палячото седна на удобния мек под. Колкото повече си припомняше за берсеркерите, толкова повече се разтреперваше.
— Разбирам — продума накрая той. — Или поне си мисля, че започвам да разбирам. Какво всъщност знаеш за своето предназначение?
— Моето предназначение е да унищожавам живота навсякъде, където го открия.
Палячото се присви от страх, а после тихо попита:
— И какво неясно има в това?
Берсеркерът отговори на въпроса му с два:
— Какво е животът? И как се унищожава?
След половин минута се разнесе звук, който компютрите на берсеркера не можаха да идентифицират. Звукът идеше от протоплазмената изчислителна единица, но ако това бе реч, тя бе за непознат на берсеркера език.
— Какъв е този звук, който издаваш? — попита машината.
Палячото се задъхваме.
— Това е смях. Смях! Така. Значи си недовършен. — Той потрепери: ужасът от мястото, където се намираше, се възвърна, за да го отрезви. После обаче пак се заля в кикот; положението беше прекалено комично.
— Какво е животът? — рече той накрая. — Аз ще ти кажа. Животът е една страхотна свирепа сивота и на всички, които го изпитват, той носи страх, страдание и самота. Искаш да знаеш и как да го унищожаваш? Виж, не мисля, че си в състояние, но ще ти кажа какъв е най-добрият начин да се бориш с живота — със смях. Докато успяваме да му противостоим по този начин, той не може да ни надвие.
— Трябва ли и аз да се смея, за да не ме погълни тая страхотна свирепа сивота? — попита машината.
Палячото се замисли.
— Не, ти си машина. Ти не си… — и той насмалко да се изпусне, — от протоплазма. Страхът, страданието и самотата никога няма да те обезпокоят.
— Нищо не ме безпокои. Къде ще намеря живот и как да генерирам смях, за да се боря с него?
Палячото изведнъж осъзна тежестта на куба, който все още висеше на врата му.
— Остави ме да помисля малко — каза той.
След няколко минути се изправи.
— Ако имаш възпроизвеждащо устройство от вида, който използват хората, ще мога да ти покажа как се създава смях. И може би ще мога да те заведа на едно място, където има живот. Между другото, можеш ли да прережеш този шнур на врата ми? Ама без да ме нараниш!
Няколко седмици по-късно десетилетната сънливост на главната бойна зала на планетата А бе внезапно разкъсана. Роботите пищяха, дрънчаха и святкаха, а онези, които можеха да се движат, се щураха насам-натам. За има-няма пет минути те успяха да размърдат своите надзорници-хора, които се разбързаха, като затягаха коланите си и заекваха.
— Това нали е учебна тревога? — не преставаше да се надява гласно дежурният офицер. — Сигурно е някаква проверка! — беше започнал сам да квичи като берсеркер.
Застана на четири крака, отмести един панел от основата на най-големия робот и надникна вътре, надявайки се да открие нещо, което е предизвикало неизправност. За лош късмет не разбираше особено от роботехника; като се сети за това, постави панела на мястото му и скочи на крака. Всъщност той и за отбраната на планетата не знаеше достатъчно, а като се сети и за това, изпищя и хукна за помощ.