Така, че на берсеркера не бе оказана съпротива — нито ефективна, нито неефективна. Нямаше обаче и атака.
Четиридесетмилната сфера се спусна необезпокоявана и увисна точно над Столица сити — достатъчно ниско, та сянката й да принуди озадачените птици да се върнат в гнездата си по пладне. Този ден и хората, и птиците загубиха много работни часове; някакси обаче несвършената работа не бе чак толкова важна, колкото им се струваше. Беше отминало времето, когато единствено най-стриктното спазване на задълженията позволяваше на човешката раса да оцелее на планетата А, нищо, че по-голямата част от населението на планетата още не бе осъзнала този факт.
— Кажете на президента да побърза — настоя образът на палячото от екрана на изведнъж разсънилата се бойна зала. — Предайте му, че трябва да говоря по спешност с него.
Президентът току-що бе влязъл и бе силно запъхтян.
— Тук съм. Спомням си те, спомням си и твоя съдебен процес.
— Колко странно, и аз.
— Да не си деградирал дотам, че да извършиш предателство? Знай, че ако ти си довел берсеркера тук, не можеш да очакваш никаква милост от твоето правителство.
Изображението издаде един забранен шум — някакъв отривист звук — като си отвори устата и отметна назад глава.
— О, моля ти се, могъщи президенте! Даже и на мен ми е известно, че нашето министерство на отбраната е истинска сме-хо-ри-я, ако ме извиниш за неприличната дума. То е сборище на разни некадърници и изгонени от работа хора. Тъй че аз идвам не да моля за милост, а да я предложа. Освен това реших да приема съвсем законно името Палячо. Бъди тъй любезен да се обръщаш към мен така.
— Нямаме какво да си кажем! — лавна министърът на отбраната. Беше пурпурночервен и бе влязъл точно навреме, за да чуе как обиждат министерството му.
— Нямаме никакви възражения да поговорим с теб! — бързо-бързо го поправи президентът. Понеже не бе успял да вдъхне чрез видеоекрана страхопочитание у Палячото, сега почти започваше да усеща тежестта на берсеркера връз главата си.
— Тогава да си поговорим — рече образът на Палячото. — Само че не така, на четири очи, а публично. Това е моето условие.
И обясни, че иска да преговаря лице в лице с Комитета, като преговорите бъдат предавани пряко по планетната тримерна телевизия. Обяви, че ще дойде на конференцията „с подобаващо съпровождение“. И ги увери, че берсеркерът е изцяло под негов контрол, макар да не им каза защо. Той, рече Палячото, няма пръв да започне да стреля.
Министърът на отбраната бе заварен неподготвен. Въпреки това той и помощниците му взеха веднага да кроят тайни планове.
Съдбоносната вечер кандидатът за президент на либералната партия също като почти всеки друг гражданин седна пред тримерната, за да наблюдава сблъсъка. Лицето му изразяваше известен оптимизъм, защото всяко неочаквано събитие можеше да донесе надежда на губещия в политическата надпревара.
Малцина бяха тези, които възприемаха спускането на берсеркера като окуражаващ факт, но масова паника все пак не настъпи. За тъй дълго изолираните жители на планетата А берсеркерите и войната бяха почти нереални неща.
— Готови ли сме? — попита малко нервно Палячото, като огледа механичната делегация, която се канеше да се качи на един летателен катер заедно с него, за да се спуснат до Столица сити.
— Каквото нареди, това направих — изписука гласът на берсеркера откъм надвисналите сенки.
— Помни — предупреди го Палячото, — че протоплазмените единици долу са били прекалено дълго под влиянието на живота, така че не им обръщай внимание какво говорят. Гледай да не ги нараниш, но иначе можеш да импровизираш в рамките на плана ми.
— Всичко това го има в паметта ми от предишните ти нареждания — търпеливо каза машината.
— Тогава да вървим — развърна плещи Палячото. — Донесете ми плаща!
Ярко осветената вътрешност на голямата Сборна зала в Столица сити демонстрираше скована правоъгълна красота. В центъра на залата беше поставена дълга полирана маса, от двете страни на която имаше столове.
Точно в означеното време милионите зрители видяха как входните врати от едната страна се отвориха с математическа точност. С маршова стъпка влязоха дузина глашатаи-хора. Под облечените с меча кожа шлемове лицата им изглеждаха почти роботски. Всички спряха като един. Фанфарите им прозвучаха ясно.
След това под пуснатите на запис звуци на „Големият салтанат“ влезе президентът, обгърнат в цялото величие на официалната си мантия.
Той се движеше тромаво като човек, който се отправя на собствената си екзекуция, но мудността му беше изпълнена с достойнство, а не със страх. Комитетът беше отхвърлил яростните протести на минибрана и бе съумял да се самоубеди, че военната опасност не е голяма. Истинските берсеркери не молеха за преговори, те убиваха. Комитетът някакси не можеше да вземе Палячото насериозно, но не можеше и да му се присмее. Иначе докато не се уверяха, че им е паднал в ръчичките, щяха да му играят по гайдата.