С гранитни лица министрите влязоха в колона по двама след президента. „Големият салтанат“ звуча почти пет минути, докато всички се настаниха по местата си.
Хората бяха видели, че от берсеркера се спуска катер, а после от катера към Сборната зала потеглят автомобили. Поради това се предполагаше, че Палячото е готов, и камерите прилежно са завъртяха, за да покажат запазения за него вход.
В уреченото време вратите на входа се отвориха с математическа точност и влязоха една дузина човекоподобни роботи. Очевидно те бяха глашатаи, защото носеха облечени с меча кожа шлемове и всеки държеше блестящ месингов тромпет.
Всички освен един, който носеше шапка от кожа на миеща мечка, маршируваше с половин стъпка не в крак с останалите и беше оборудван с цугтромбон.
Механичните фанфари бяха вярно копие на човешките — е, почти. Цугтромбонистът накрая запъна и издаде дълъг неприятен тон.
Глашатаите на берсеркера се спогледаха с престорен механичен ужас. После един по един обърнаха глави, докато всичките им лещи се фокусираха на цугтромбониста.
Той — изглеждаше, че това безполово творение трябва да е той — се озърна насам-натам. Почука с пръст по цугтромбона си, сякаш за да го прочисти от някакъв дефект. Изчака.
Докато го гледаше, президентът почувства хладна тръпка. Във вещественото доказателство против Палячото, онова неприлично, предизвикващо веселие веществено доказателство, имаше един филм за някакъв земянин от време оно, някакъв оплешивяващ комичен цигулар, който притежаваше умението да поспре така, просто да застине, и да изтръгне от заснетата си аудитория страхотен изблик от…
Глашатаите-роботи протръбиха още два пъти. И неприятният тон прозвуча още два пъти. Когато и третият опит се провали, единадесетте изправни роботи се спогледаха и кимнаха в съгласие.
Сетне с роботска бързина извадиха скритите си оръжия и надупчиха нарушителя.
Бентът на напрежението се пропука навсякъде по планетата; смехът се процеди на капки и после шурна през него. Бентът започна да се руши окончателно, когато цугтромбонистът бе изнесен тържествено от двама свои другари, които закачиха разцепения инструмент като лилия на желязната му гръд.
В Сборната зала обаче никой не се смееше. Министърът на отбраната направи малък, невинен наглед жест — сигнал за отлагане началото на операцията, за отлагане. Нямаше да се прави какъвто и да било опит да бъде уловен Палячото, защото берсеркерските роботи-глашатаи или каквото бяха там изглеждаха много добре пригодени да служат като телохранители.
Веднага щом бе изнесен направеният на решето глашатай, влезе Палячото. „Големият салтанат“ започна с известно закъснение, докато той с царствена походка се насочи към мястото си по средата на масата, точно срещу президента. По подобие на президента и Палячото носеше елегантен, закопчан отпред плащ, който падаше до глезените му. Ония, които го следваха като адютанти, също бяха богато облечени.
И всеки от тях представляваше метална пародия — в лице и в тяло — на някой от министрите от Комитета.
Когато пълничкият роботски аналог на министъра на образованието погледна подозрително през лорнета си към тримерната камера, наблюдаващото милионно народонаселение избухна в нечуван смях. Прекалено саможиви хора, които по-късно можеха да се ядосат при спомена за този смях, сега се кикотеха с безпомощно одобрение, като гледаха как опасността се обръща във фарс. Всички, освен най-големите темерути, се усмихнаха.
С предвзет жест Палячото-крал отметна пелерината си. Под нея той носеше само някакви абсурдни бански. В отговор на студения официален поздрав на президента — президентът не можеше да бъде стреснат от нищо по-малко от пряко физическо нападение — Палячото замислено изду устни, сетне ги отвори и издуха огромен розов балон от гуместа материя.
Президентът продължаваше да изпълнява неволната роля на бавно загряващ сериозен човек, подкрепян успешно от целия Комитет, с изключение на един-единствен човек. Министърът на отбраната обърна гръб на фарса и замарширува към изхода.
Пред вратата завари двама метални глашатаи, които я затулваха изцяло. Като ги изгледа кръвнишки, министърът им излая да се дръпнат. Металните фигури му отдадоха комично чест и останаха на местата си.