Холт не вярваше, че машината някога ще ги освободи. Той нямаше какво да загуби, но можеше поне да извоюва за себе си и за другите смърт, лишена от „най-неприятните стимули“. В края на краищата берсерките бяха практични убийци, а не садисти.
— Каква помощ искаш? — попита Холт.
— Когато привърша вграждането си в куриерския кораб, ще отидем на „Нирвана“, където ти ще предадеш затворниците си. Чел съм заповедите ти. След като бъдат разпитани от човешките лидери на „Нирвана“, затворниците трябва да бъдат закарани на Естийл, за да изтърпят наказанието си. Така ли е?
— Да.
Вратата се отвори пак и влезе Янда — тътрузейки крака, прегърбен и объркан.
— Не можеш ли да спестиш разпитите на този човек? — попита Холт берсеркера. — Той не е в състояние да ти помогне с нищо.
Последва тишина. Холт стоеше като на тръни. Накрая погледна към Янда и осъзна, че нещо в разбойника се бе променило. От дясното му око вече не течаха сълзи. Когато Холт забеляза това, усети как в него се надигна ужас, който не би могъл да се обясни другояче, освен с факта, че подсъзнанието му вече бе предусетило какво щеше да каже след миг берсеркерът.
— Онова, което в тази жизнена единица са били кости, сега е метал — рече берсеркерът. — Там, където е текла кръв, сега са напомпани консерванти. Вътре в черепа поставих компютър, а в очите са монтирани камери, за да доставят доказателствата, които трябва да събера за Карлсен. Способен съм да имитирам поведението на човек с промит мозък.
— Аз не те мразя — заяви Люсинда на берсеркера, когато той я взе да я разпита. — Ти си природно бедствие — като земетресение или микрометеорит, който удря някой кораб при скорост, близка до светлинната. Мразя Ногара и хората му. Ако брат му не беше мъртъв, бих го убила със собствените си ръце и с удоволствие бих ти донесла тялото му.
— Капитанът на куриерския? Говори губернатор Майкъл от името на върховния лорд Ногара. Незабавно доведете двамата си затворници на „Нирвана“.
— Слушам, сър — потвърди Холт.
Когато куриерът-берсеркер излезе от свръхсветлинния скок и стана видим за „Нирвана“, Холт и Люсинда бяха извадени от спасителната лодка. Сетне машината-убиец пусна лодката, с екипажа на Холт в нея, да се носи на дрейф между двата кораба, сякаш хората проверяваха силовите полета на куриерския кораб. Хората в лодката трябваше да изпълняват ролята на заложници на берсеркера и негов щит, ако бъдеше разкрит. И едновременно с това, оставяйки ги там, берсеркерът несъмнено искаше да им покаже, че възможността за евентуалното им освобождаване не е само блъф от негова страна.
Холт се чудеше как да съобщи на Люсинда за участта на брат й, но накрая все пак съумя. Тя плака около минута, сетне внезапно си възвърна хладнокръвието.
Берсеркерът вкара Холт и Люсинда в един катер, за да идат до „Нирвана“. Машината, която нявга бе била брат на Люсинда, вече ги очакваше на борда на катера — бездейна, изгърбена и със сломен вид, също като човека в последните му дни.
Когато видя тази фигура, Люсинда се спря. После с ясен глас заяви:
— Машино, искам да ти благодаря! Ти стори такова добро на брат ми, каквото не би му направил никой човек. Навярно и аз самата щях да потърся начин го убия, за да не го измъчват враговете му повече.
Въздушната камера на „Нирвана“ бе бронирана надеждно и оборудвана с автоматична защита, която би отблъснала евентуалното нахлуване на абордажни машини също както лъчите и ракетите на „Нирвана“ биха отблъснали всяка атака с тежки оръжия, която куриерският кораб или цяла дузина от такива като него биха могли да организират. Но берсеркерът бе предвидил всичко това.
Един офицер посрещна Холт на борда и го поздрави.
— Оттук, капитане. Всички ние ви чакаме.
— Всички?
Офицерът имаше онзи охранен и доволен вид, който се придобива на безопасна и лесна служба. Погледът му се плъзна преценяващо по Люсинда.
— В Голямата зала има празненство. Появата на вашите пленници се очаква с нетърпение.
В Голямата зала пулсираше възбуждаща музика и се гърчеха танцьори в костюми, по-неприлични от всяка голота. Обслужващите машини почистваха останките от пира от широка маса, която минаваше почти по цялата дължина на залата. Върху прилично на трон кресло в центъра на масата седеше върховният лорд Ногара. На раменете му бе наметнат богат плащ, а пред него имаше бокал с бледо вино. От двете му страни на дългата маса се бяха настанили четиридесет-петдесет гуляйджии, мъже и жени, а също и неколцина, чийто пол не можеше веднага да се установи със сигурност. Всички пиеха и се смееха, а някои слагаха маски и костюми, подготвяйки се за следващите изпълнения.