— Очите — не — предупреди Майкъл. — С тях той ще види по-късно някои интересни неща.
— О, разбира се! — изчурулика Джейми. Той чевръсто свали и постави настрани рогатия шлем, изтривайки със салфетка пръстите си, с които го бе хванал. — Ще почнем ей така от едната буза, с мъничко кожа…
Докосването на острието на Джейми бе внимателно, но все пак прекалено грубо за мъртвата тъкан. При първото придърпване цялата безжизнена маска се отлепи покрай оцъклените очи, червена и влажна, и изотдолу се ухили стоманеният череп на берсеркера.
Люсинда има време само да види как една ръка със стоманени кости запокити тялото на Джейми през залата, преди мъжете, които я държаха, да я пуснат и да побягнат, спасявайки животеца си, при което тя успя да се мушне под масата. Разнесоха се писъци и настана истинска лудница, а в следващия миг цялата маса се прекатури с трясък под напора на берсеркерската сила. Щом бе разкрита, напук на основната й функция да се измъкне с доказателствата за Карлсен, машината се превключи на старата берсеркерска цел просто да убива. Убиваше ефикасно. Движеше се из залата, като гротескно приклякаше и подскачаше, разчистваше си път с приличните си на коси ръце, жънеше и всяваше паника във все още пълните с кръв доскорошни съсъди на спокойствието.
Бягащите така се бяха скупчили пред главната врата, че не можеха да се измъкнат, и убиецът методично заработи сред тях, като ги обезобразяваше и затриваше. Когато ги натръшка, машината се извърна и пак тръгна из залата. Наближи към Люсинда, която все още стоеше на колене там, където преобърнатата маса я бе открила за погледа, ала се поколеба, тъй като разпозна у нея неволния съучастник в основната си задача. След миг машината се втурна към нова мишена.
Беше Ногара, който се олюляваше, а дясната му ръка висеше счупена. Той бе измъкнал отнякъде тежък пистолет и сега започна да стреля с лявата си ръка в машината, която се понесе откъм другата страна на катурнатата маса към него. Изстрелите разпръснаха приятелите на Ногара и разпарчетиха мебелите, ала само одраскаха подвижната му мишена.
Накрая един изстрел попадна в целта. Машината бе повредена, но инерцията й я повлече и тя успя да събори Ногара на пода.
В Голямата зала, която изглеждаше така, сякаш бе опустошена от бомба, се установи тръпнеща тишина. Люсинда неуверено се изправи на крака. Тишината отстъпи място на хленчене, стенания и шумове от опипване, но никой друг не ставаше.
Тя зашеметено си проби път до поразената машина-убиец и погледна парцалите от дрехи и плът, които все още лепнеха към металната основа. Представи си лицето на брат си каквото бе някога — силно и усмихнато.
В момента обаче имаше нещо, по-важно от мъртвия, стига само да можеше да си спомни какво бе то… Разбира се, заложниците на берсеркера, добрите, мили космонавти. Би могла да опита да размени тялото на Карлсен срещу тях.
Обслужващите машини, конструирани да се справят с аварийни ситуации от рода на разлято вино, се щураха напред-назад в най-близкото до паника състояние, което някой механизъм би могъл да постигне. Те пречеха на придвижването на Люсинда, но въпреки това тя вече бе примъкнала тежкия ковчег през близо половината зала, когато един слаб глас я спря. Ногара бе успял да заеме седнало положение и бе облегнал гръб на катурнатата маса.
Той пак изграчи:
— …жив.
— Какво?
— Йохан е жив. Здрав е. Разбираш ли? Това е хладилник.
— Но ние казахме на берсеркера, че е умрял. — Мислите на Люсинда се разбъркаха. За пръв път се вгледа в снежнобялото лице на Карлсен и мина доста време, преди да откъсне очи от него. — Той държи заложници. Иска тялото му.
— Не — Ногара поклати глава. — Сега разбирам. Няма да стане. Не го давам жив на берсеркерите. — Потрошеното му тяло все още излъчваше бруталната мощ на неговата личност. Пистолетът му бе отлетял някъде, но магнетичната сила на личността му не позволяваше на Люсинда да помръдне. У нея вече не бе останала дори ненавист.
— Но там има седем души — запротестира тя.
— Берсеркерите са като мен — и Ногара оголи стиснатите си от болка зъби. — Няма да пусне затворниците си. Ето. Ключа… — и той го издърпа изпод разкъсаната си туника.
Студената ведрина на лицето в ковчега отново привлече очите на Люсинда. После тя импулсивно се затича за ключа. Щом го взе, Ногара облекчено се свлече в безсъзнание.
Връз ключалката на ковчега бяха отбелязани няколко положения и тя завъртя ключа на АВАРИЙНО СЪЖИВЯВАНЕ. Край фигурата вътре бликнаха светлини и се чу бръмченето на електрическия ток.