Въпреки че вълкът бе наблизо, тежките мисли се върнаха. От две години насам Дънкан се молеше и се надяваше да изживее своя мистичен момент, да получи от някой бог знака, който предопределя бъдещия живот на всеки младеж. От онова, което си говореха другите младежи от време на време, той знаеше, че мнозина измислят знаците си. Това можеше да мине при долните пастири и дори при ловците, ала как би могъл човек без истинско видение да стане някога нещо повече от гледач на животни? Да бъде жрец, да изучава предметите, донесени от старата Земя и съхранени — Дънкан жадуваше за учение, за величие, за неща, които не би могъл да назове.
Той пак погледна нагоре и ахна, защото видя огромен знак в небето, почти точно над него. Една ослепително ярка точка, а сетне малко ярко облаче, което се задържа между звездите. Дънкан стисна копието си и се взря, като за момент дори забрави за овцете. Малкото облаче набъбна и много бавно избледня.
Един берсеркер бе излязъл наскоро от междузвездния си скок в района на планетата на Дънкан, привлечен отдалеч от светлината на Дънкановото слънце, сходна с тази на земното. Това слънце и тази планета обещаваха живот, но машината знаеше, че някои планети са добре защитени, затова изви и забави стремителния си ход в дълга предпазлива крива.
В околното пространство нямаше военни кораби, но телескопите на берсеркера уловиха ярките точки на отбранителните спътници, които изчезваха в сянката на планетата и после отново се появяваха. За да получат повече данни, компютрите на берсеркера пуснаха една шпионска ракета.
Ракетата се завъртя около планетата и сетне се устреми надолу, проучвайки защитната мрежа. Ниско над нощната страна тя внезапно се превърна в огнено облаче.
Все пак защитните спътници не представляваха сериозно препятствие за един берсеркер. Той би могъл да ги излапа без да си даде зор, стига да се приближеше по-близо до тях, въпреки че те биха спрели далекобойните ракети, изстреляни от него. Това, което принуждаваше берсеркера да се въздържа от убийствено връхлитане беше възможността подпланетната повърхност да има скрити отбранителни системи.
Много странно — тази защитена планета нямаше никакви градове, които да пръскат искрици светлина на нощната й страна, а и никакви радиосигнали не се излъчваха от нея в космоса.
С механична предпазливост берсеркерът потегли напред към проучената от шпионската ракета зона.
На сутринта Дънкан преброи стадото си, намръщи се и го преброи още веднъж. След което взе да търси, докато не откри убитото агне. Значи все пак вълкът не си бе тръгнал гладен. Това правеше четири удушени овце за десет дни.
Дънкан опита да се самоубеди, че една мъртва овца не е кой знае какво и че при такъв знак, какъвто бе получил предната нощ, животът му ще бъде изпълнен оттук нататък с велики деяния и благородни каузи. Да, ама овцете все още значеха нещо и то не само защото собствениците им щяха да се ядосат.
Вдигайки мрачно поглед от полуизяденото агне, съзря един жрец в кафява роба — сам, яхнал магаре — да се изкачва по дългия тревист скат на пасбището откъм Храмовото село в долината. Сигурно отиваше да се моли в някоя от пещерите в подножието на близката планина.
Когато Дънкан му махна приветствено — нали не би могъл да остави стадото, за да се отдалечи много към жреца — мъжът на магарето смени посоката. Дънкан се запъти към него, за да го посрещне.
— Да те благослови Земята — рече късо жрецът, когато приближи. Беше набит мъж и слезе с явно удоволствие, за да се разкърши, при което изви гръб, протегна се и изпръхтя.
Колебанието на Дънкан предизвика усмивката му.
— Много самотен ли си тук, синко?
— Да, свети човече. Обаче… миналата нощ имах знак. От две години чакам да получа знак и той дойде точно снощи.
— Наистина ли? Това е хубава вест — очите на жреца се плъзнаха към планината, а сетне към слънцето, сякаш пресмяташе колко време може да отдели. Иначе го запита без да прояви нетърпение:
— Разкажи ми за знака, ако ти се ще.
Когато чу, че знакът на Дънкан е бил проблясването в небето, жрецът присви вежди. Сетне като че едва се въздържа да не прихне.
— Синко, мнозина са забелязали тази светлина. Днес в Храмовото село дойдоха старешиините на десетина села от Племето. Всеки е видял нещо различно в блясъка на небето и сега аз отивам в пещерата да се помоля и да поразмишлявам върху смисъла на това знамение.