— Вие все още настоявате, че сме извън пространството и времето…
— Мълчете! — кресна внезапно Шатов. — Аз съм глупав и недодялан, но поврага тоя смешен Шатов! Ще позволите ли обаче да ви повторя цялата ви тогавашна най-главна мисъл… О, само десет реда, само заключението…
— Повторете, щом е само заключението…
Ставрогин понечи да погледне часовника си, но се сдържа и не го погледна.
Шатов отново се наведе напред и насмалко отново да вдигне пръст.
— Нито един народ — почна той, сякаш четеше ред по ред и същевременно не сваляйки страшния си поглед от Ставрогин, — досега нито един народ не си е уреждал живота на началата на науката и разума; нямаме такъв пример досега! Може би само за много кратко време, от глупост. Социализмът по самата си същност е вече атеизъм и именно защото от първия си ред провъзгласява, че е атеистична организация, и възнамерява да се гради единствено на началата на науката и разума. Винаги, сега и откакто свят светува, разумът и науката са играли в живота на народите само второстепенна и служебна роля; и тъй ще си я играят вовеки веков. Народите се образуват и се развиват от друга сила, повеляваща и господстваща, но чийто произход е неизвестен и необясним. Тази сила е силата на неутолимото желание да се стигне краят и която същевременно отрича края. Това е силата на непрекъснатото и непрестанно потвърждаване на своето битие и отрицанието на смъртта; духът на живота, както е казано в Писанието, „ручеите жива вода“, с чието пресъхване ни плаши Апокалипсисът; естетическото начало, както казват философите, нравственото начало, както пак те го отъждествяват; „търсене на бога“ — както най-просто го наричам аз. Целта на всяко народно движение — у всеки народ и през всеки период на неговото битие — е единствено и само търсене на бога, на своя бог, непременно на своя собствен бог, и вярата в него — като единствено истинския бог. Бог е синтетичната личност на целия народ, взет от началото му и до края. Никога още не е бивало всички или много народи да имат един общ бог, всякога и всеки е имал своя собствен. Когато боговете започват да стават общи, това е признак за унищожение на народността. Когато боговете стават общи, умират и боговете, и вярата в тях заедно със самите народи. Колкото е по-силен един народ, толкова по-особен е неговият бог. Никога досега не е имало още народ без религия, тоест без понятие за злото и доброто. Всеки народ си има свое собствено понятие за злото и доброто и свои собствени добро и зло. Когато понятията за злото и доброто започнат да стават общи за много народи, народите отмират и самото различие между злото и доброто започва да се заличава и изчезва. Никога не е било по силите на разума да определи злото и доброто или поне приблизително да отдели злото от доброто; напротив, винаги позорно и жалко ги е смесвал, а науката е давала юмручни разрешения. С това особено се отличава полунауката — най-страшният бич за човечеството, непознат до нашето столетие, по-страшен от мора, глада и войната. Полунауката е деспот, какъвто никога не е имало досега. Деспот, който има свои жреци и роби, деспот, пред който всички са се преклонили с любов и суеверие, немислим досега, пред който трепери самата наука и позорно му приглася. Всичко това са ваши собствени думи, Ставрогин, освен думите за полунауката; те са мои, защото самият аз съм само полунаука и ще рече, особено я мразя. Във вашите мисли и дори в самите ви думи не съм променил нищо, нито думица.
— Не мисля, че не сте променили — предпазливо забележи Ставрогин, — вие пламенно сте ги приели и пламенно сте ги преиначили, без да го забележите. Дори само това, че свеждате бога до прост атрибут на народността…
Изведнъж той се вгледа в Шатов и започна да го следи внимателно, впрочем не толкова думите, колкото поведението му.
— Свеждал съм бога до атрибут на народността? — викна Шатов. — Напротив, народа издигам до самия бог. Че и бивало ли е то нявга другояче? Народът — това е тялото божие. Всеки народ е народ само дотогава, докато си има свой собствен бог и отхвърля всички останали богове на света, без каквото и да било примирение; докато вярва, че със своя бог ще победи и прогони от света всички останали богове. Тъй са вярвали всички, откак свят светува, поне всички велики народи, всички що-годе избрани народи, всички, които са стояли начело на човечеството. Не се върви срещу факта. Евреите са живели само за това, за да дочакат истинския бог, и оставиха на света един истински бог. Гърците боготворяха природата и завещаха на света своята религия, тоест философията и изкуствата. Рим обоготвори народа в държавата и завеща на народите държавата. Франция в течение на цялата си дълга история е била само едно въплъщение и развитие на идеите на римския бог и ако най-сетне захвърли в бездната своя римски бог и се впусна в атеизма, който сега-засега са нарекли социализъм, то е само защото атеизмът е все пак нещо по-здраво от римския католицизъм. Ако един велик народ не вярва, че истината е единствено в самия него (именно единствено и изключително в него), ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси и спаси всички със своята истина — той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ. Истински великият народ никога не може да се примири с второстепенна роля сред човечеството, та било дори и с първостепенна, а непременно и единствено само с главната. Който губи тази вяра, той вече не е народ. Но истината е една и ще рече, само един от народите може да има истински бог, макар останалите да си имат своите собствени и велики богове. Единственият народ „богоносец“ е руският народ и… и… и наистина ли, наистина ли ме смятате за такъв глупак, Ставрогин — внезапно кресна той яростно, — който дотам не може да разбере, че в тоя момент думите му са или стари изкуфели дрънканици, млени и премлени във всички московски славянофилски мелници, или съвсем нова дума, последната, единствената дума на обновлението и възкресението и… и какво ме засяга вашият смях в тоя момент! Какво ме засяга, че абсолютно не ме разбирате, абсолютно, нито дума, нито звук!… О, как презирам гордия ви смях и поглед в тоя миг!