— Още коли, още граби.
— И Пьотър Степанович тъй ми дума, точ в точ като вас, защото тяхна милост е донемайкъде стиснат и жестокосърдечен откъм спомоществователството. Махни го, дето в господа бога, който от шепа пръст ни е сътворил, за пет пари вяра му няма; ами разправя, че всичкото туй, до последната, значи, живинка, природата го била изработила и не стига туй, ами не разбира, че при нашия хал без благодетелност и спомоществование за никъде не сме. Ама ти му обясняваш, а той те гледа като бивол в гръсти, па върви се оправяй. А пък капитанът, ваша милост, да ви кажа, няма да повярвате, капитан Лебядкин, дето сега благоволихте да го споходите, по цяла нощ, речи, си държеше вратата отворена, още отпреди, още кога ви нямаше и кога живееше у Филипов, хърка като заклан, а от джобовете му ей така се ръсят пари по пода. Не е да не съм виждал, с очите си съм го виждал, ваша милост, щото, нали знаете, с тоя нашия занаят без спомоществователство сме за никъде…
— Как тъй с очите си? Нощем ли си влизал?
— Може и да съм влизал, ама туй никой го не знае.
— Че как тъй не му тегли ножа?
— Направих си сметката, ваша милост, и се озаптих. Щото как да посегна, като го знам веднъж със сигурност, че стотачката ми е в кърпа вързана, а поизчакам ли малко — хилядарката ми не мърда! Щото той, като се поиздокара, капитанът де, големи надежди откъде вас почва да храни (с ушите си съм го чувал, ваша милост); и дето се вика, кръчма няма, и последната дупка да вземеш, дето да го не е обявил, бидейки на това си дередже, значи. Тъй че, чувайки го от много уста, и аз, ваша милост, взех откъде вас надежда да храня. Като на роден баща ви го казвам, ваша милост, щото да го знаете, че това от мен нивгаж няма да излезе, нито пред Пьотър Степанович, нито пред някоя друга жива душа. Тъй че ще пуснете ли, ваша милост, три рублички, или пък няма? Ослободете ме, значи, ваша милост, сиреч да си я знам самата истина, щото без спомоществователството за никъде не сме, ваша милост.
Николай Всеволодович гръмко се разкиска и изваждайки от джоба си портмонето, в което имаше докъм петдесетина рубли на дребни банкноти, му хвърли една, после втора, трета, четвърта. Федка ги ловеше още във въздуха, мяткаше се по тях, банкнотите се сипеха в калта, Федка грабеше и викаше: „Леле, леле!“ Накрая Николай Всеволодович го замери с цялата пачка и продължавайки да се киска, удари по улицата, сега вече сам. Разбойникът остана да лази на колене в калта, търсейки отнесените от вятъра и потъналите в локвите банкноти, и още час време в тъмнината току се раздаваше неговото сипкаво: „Леле, леле!“
Глава трета
Дуелът
I
На другия ден в два часа следобед дуелът се състоя. Цялата работа се уреди много бързо, за което способства неукротимото желание на Артемий Павлович Гаганов на всяка цена да се стрелят. Той не разбираше поведението на своя противник и беше просто вбесен. От месец насам безнаказано го бе оскърбявал и тъй и не бе могъл да изчерпи търпението му. А му беше необходимо повикването да изхожда от Николай Всеволодович, защото самият той нямаше пряк повод да иска дуел. А да признае тайните си подбуди, сиреч своята болезнена омраза към Ставрогин заради нанесената отпреди четири години семейна обида, му беше, кой знае защо, неудобно. Пък и самият той смяташе тоя повод за невъзможен, особено като се имат предвид най-смирените извинения, поднасяни вече на два пъти от страна на Николай Всеволодович. За себе си смяташе, че онзи е един безсрамен страхливец; не разбираше как е могъл да изтърпи безропотно плесницата на Шатов; и така, накрая стигна до решението да напише онова необикновено грубо писмо, което най-сетне беше подтикнало Николай Всеволодович да поиска дуел. Отправяйки вчера писмото и очаквайки с трескаво нетърпение поканата за дуела, пресмятайки болезнено шансовете да я получи и изпитвайки ту надежда, ту отчаяние, той за всеки случай още от вчера се беше подсигурил със секундант, спрял се бе на Маврикий Николаевич Дроздов, стар приятел, съученик и особено уважаван от него човек. Тъй че Кирилов, който пристигна на другия ден към девет часа сутринта със своята мисия, намери почвата съвсем готова. Всички извинения и нечуваните отстъпки на Николай Всеволодович бяха тутакси, от първата дума и необикновено яростно отхвърлени. При тия нечувани предложения Маврикий Николаевич, който бе в течение на въпроса едва от снощи, просто зяпна от учудване и тутакси искаше да настои за помирение, но забелязвайки, че схваналият намерението му Артемий Павлович почти се разтрепера от стола си, замълча и не се обади. Да не бе дал дума на приятеля си, веднага би се оттеглил; остана единствено с надеждата да помогне нещо поне по-нататък. Кирилов предаде поканата; всички условия на дуела, посочени от Ставрогин, бяха тутакси приети буквално и без ни най-малкото възражение. Направено бе само едно допълнение, впрочем твърде жестоко, а именно: ако при първите изстрели не стане нещо сериозно, да се стрелят втори път; ако и втория път не се стигне до нищо, да се стрелят трети път. Кирилов се намръщи, попазари се относно третия път, не постигна нищо и се съгласи, но при условие обаче, че „до три пъти може, а четвърти път в никакъв случай“. Тук му отстъпиха. Противниците се срещнаха в два часа по обед в Бриково, тоест в малката горичка между Скворешники от единия край и фабриката на Шпигулини от другия. Вчерашният дъжд беше спрял, но беше влажно и ветровито. Ниските, мътни, разкъсани облаци бързо се носеха по студеното небе; горе дърветата пресипнало и на талази бучаха, а долу скърцаха чак от корен; много тъжно утро беше.