— Не, аз тъй и не можах да разбера какво искате; струва ми се, че се интересувате от мен така, както някои стари самарянки, кой знае защо, се интересуват от един болен сравнително повече, отколкото от останалите, или, по-скоро, както някои набожни бабички, които не пропущат погребение, предпочитат някои по-спретнати мъртъвци. Какво ме гледате с тоя странен поглед?
— Много зле ли се чувствате? — с участие попита тя, вглеждайки се в него някак особено. — Боже! И този човек иска да мине без мен!
— Вижте какво, Даша, аз сега непрекъснато виждам призраци. Вчера на моста един малък зъл бяс ми предлагаше да заколел Лебядкин и Маря Тимофеевна, та да се тури край на моя законен брак, и било каквото било. Три рубли капаро ми поиска, но ясно даде да се разбере, че цялата операция ще струва най-малко хилядарка и половина. Голям сметкаджия е тоя бяс, нали? Цял счетоводител! Ха-ха!
— Съвсем сигурен ли сте, че е било призрак?
— О, не, никакъв призрак! Чисто и просто Федка Каторжника, един избягал от каторгата разбойник. Но не е там работата; как мислите, какво направих аз? Дадох му цялото си портмоне и сега той е напълно сигурен, че съм му дал капаро!
— Срещате го през нощта и той направо ви предлага такова нещо? Боже мой, нима не виждате как отвред са ви оплели в мрежите си!
— Да правят каквото щат. А знаете ли, че на езика ви се върти един въпрос, по очите ви виждам — прибави той със злобна и нервна усмивка.
Даша се уплаши.
— Никакви въпроси и никакви съмнения, мълчете по-добре! — викна тя тревожно, сякаш за да прогони въпроса.
— Тоест вие сте сигурна, че няма да ида в сергията на Федка?
— О, боже! — плесна тя с ръце. — Защо ме измъчвате така?
— Простете ми за глупавата шега, явно, че съм се заразил от лошите им маниери. Знаете ли какво, от снощи ужасно ми се иска да се смея, само да се смея, непрестанно, дълго, много. Сякаш целият съм зареден със смях… Шшт! Майка ми пристига; по трополенето познавам, че каретата й спира пред вратата.
Даша го хвана за ръката.
— Бог да ви пази от вашия демон и… повикайте ме, по-скоро ме повикайте!
— О, какъв демон е това! Това е просто дребничък, гадничък, живеничав, сополив бяс, от дефектните. Но вие, Даша, пак се боите да ми кажете нещо?
Тя го погледна с болка и укор и се обърна към вратата.
— Даша! — викна той подире й със зла, разкривена усмивка. — Ако… ами, с една дума, ако… разбирате ли, ако все пак намина в сергията и после ви повикам — ще дойдете ли и след като съм ходил в сергията?
Тя излезе, без да се обръща, захлупила лицето си в шепи.
— Ще дойде и след сергията! — прошепна той, като помисли малко, и гнусливо презрение се изписа по лицето му: — Самарянка! Хм!… А впрочем може би тъкмо от това се нуждая.
Глава четвърта
Всички са в очакване
I
Историята с дуела бързо се беше разчула сред обществото и най-забележителното бе единодушието, с което всички до един побързаха да застанат безусловно на страната на Николай Всеволодович. Мнозина от бившите му врагове сега най-решително се обявиха за негови приятели. Главната причина за неочаквания обрат на общественото мнение бяха няколкото думи, твърде уместно подхвърлени от една особа, която изобщо не се бе произнасяла до момента; и за по-голямата част от нас събитието най-внезапно се открои в една нова, крайно интригуваща светлина. Стана следното: тъкмо на другия ден след събитието съпругата на дворянския предводител беше събрала у дома си целия град. Присъстваше или по-точно — първенствуваше и Юлия Михайловна, която беше дошла заедно с Лизавета Николаевна; Лиза просто сияеше с красотата си и бе особено оживена, което тутакси се стори на много от нашите дами особено подозрително. Между другото, годежът й с Маврикий Николаевич вече не подлежеше на никакви съмнения. Същата тази вечер тя бе отговорила на закачката на един бивш, но важен генерал, за когото ще стане дума по-долу, че вече е годеница. И какво мислите? Никоя, ама нито една от нашите дами не повярва на този годеж. Всички упорито продължаваха да подозират някакъв роман, някаква съдбоносна семейна тайна, свързана с Швейцария и неизвестно защо и с Юлия Михайловна. Трудно е да се каже защо тия слухове или дори, тъй да се каже, копнежи излязоха толкова упорити и защо намесваха в тях именно Юлия Михайловна. Но още със самото й влизане към нея отвред се отправиха едни особени, преизпълнени с очакване погледи. Трябва да кажа, че тъй като събитието беше съвсем прясно, пък и поради някои от съпровождащите го обстоятелства, разговорите около него се водеха все още на ухо и доста предпазливо. Освен това още не се знаеше как ще погледнат на него властите. Доколкото бе известно, спрямо участниците в дуела не бяха предприети никакви мерки. Всички знаеха например, че рано сутринта Артемий Павлович си е заминал за Духово, необезпокояван от никого. А междувременно всички жадуваха някой пръв да повдигне въпроса открито и по тоя начин да отприщи пътя на всеобщото нетърпение. Разчитаха именно на гореспоменатия генерал и не се излъгаха.