Нашите дами се скупчиха край самия парапет, продължавайки, разбира се, да си шушукат и да се хилят. И коленичилите, и всички останали се оказаха избутани, останаха отзад с изключение на помешчика, който здраво си пазеше мястото и дори се хвана с две ръце за решетката. Към Семьон Яковлевич се устремиха десетки жадни, любопитни, насмешливи погледи, появиха се лорнети, пенснета, че дори бинокли — Лямшин във всеки случай го разглеждаше с бинокъл. Семьон Яковлевич спокойно и лениво ни огледа с малките си очички.
— Миливзори, миливзори! — благоволи да изрече той, малко напевно с пресипналия си бас.
Нашите се разсмяха: „Какво ще рече това «миливзори»?“ Но Семьон Яковлевич се съсредоточи в дояждането на картофа си и не каза повече нищо. Най-сетне се обърса с кърпата и му поднесоха чай.
Като дойдеше ред на чая, обикновено наливаха и на посетителите, но далеч не безразборно — самият той посочваше щастливците. Изборът му биваше най-неочакван и никога не можеше да се предвиди. Понякога ще пренебрегне богаташи и сановници и ще нареди да налеят я на някой мужик, я на някоя свита бабичка. Друг път пък ще пренебрегне сиромашта и ще се спре на някой богат, затлъстял търговец. Различен беше и чаят — на едни по-сладък, на други с по-малко захар, на трети — съвсем без захар. Тоя път щастливците бяха пътуващият калугер — на него със захар, и беловласото старче — без захар. На въздебелия калугер с канчето, кой знае защо, не се даде чай, въпреки че до тоя ден редовно си получаваше.
— Семьон Яковлевич, кажете ми нещо, знаете ли колко отдавна искам да се запознаем — усмихнато пропя и премрежи поглед пищната дама от нашата каляска, същата, която одеве бе казала, че няма какво да му се церемоним с развлеченията, стига да било забавно. Семьон Яковлевич дори не я погледна. Коленичилият помешчик пое въздух и изпусна тежка, звучна въздишка — сякаш да бяха надули ковашки мех.
— На тоя му дай със захар! — най-внезапно посочи Семьон Яковлевич търговеца със стоте хиляди. Оня се изстъпи напред и застана до помешчика.
— Тури му още захар! — нареди Семьон Яковлевич, когато напълниха чашата. Сложиха още една лъжица. — Още, още му тури! — Сложиха му трети и накрая четвърти път. Търговецът безропотно засърба шербета си.
— Господи, господи! — взеха да си шепнат и да се кръстят хората. Помешчикът пак наду меха.
— Семьон Яковлевич! — раздаде се изведнъж горестният, но изненадващо дрезгав глас на изпадналата дама, която нашите бяха избутали до стената. — От час време чакам святата ти дума! Смили се, продумай, отсъди и мен, грешната!
— Питай! — нареди Семьон Яковлевич на слугата псалт. Оня се приближи до парапета.
— Изпълнихте ли каквото ви нареди миналия път Семьон Яковлевич? — попита той вдовицата с тих, отмерен глас.
— Как да го изпълня, Семьон Яковлевич, изпълнява ли се с ония изверги! — развика се вдовицата. — Людоеди! Дело са ми завели! Със Сената ме плашат, мен това, родната си майка!