II
Верховенски с поразителна лекота и небрежност се пльосна на един стол към горния край на масата и май не се поздрави с никого. Видът му бе презрителен и дори надменен. Ставрогин отправи няколко учтиви поклона, но въпреки че тъкмо тях чакаха, всички като по команда се престориха, че дори не са забелязали влизането им. Само когато Ставрогин седна, домакинята строго го запита:
— Искате ли чай, Ставрогин?
— Дайте — отвърна той.
— Чай за Ставрогин — изкомандва тя сестра си. — А вие? (Вече към Верховенски.)
— Ами че дайте, разбира се, питат ли се такива работи, нали сме гости. Ама я дайте и малко каймак, защото това вашето не е чай, ами някаква гадост, знам го, пък уж сме на рожден ден.
— Как тъй, и вие ли признавате рождените дни? — засмя се внезапно студентката. — Тъкмо за това говорехме сега.