— Остарели работи — изломоти гимназистът от другия край на масата.
— Какво значи „остарели работи“? Как ще е остаряла работа борбата с предразсъдъците, та дори най-невинните? Напротив, за всеобщ срам и досега е актуално — моментално го сряза студентката и чак подскочи на стола си. — И освен това няма невинни предразсъдъци — добави тя с ожесточение.
— Исках само да заявя — ужасно се развълнува гимназистът, — че макар предразсъдъците да са отживелици, разбира се, и трябва да се ликвидират, за рождените дни отдавна се знае, че са чиста глупост и няма какво да говорим за тях и да си хабим скъпоценното време, тъй като и бездруго светът е изгубил много време досега и следователно можем да употребим нашия ум за нещо друго, което по се нуждае…
— Много го усуквате и нищо не ви се разбира — подвикна студентката.
— Струва ми се, всеки има правото на глас наравно с другите и ако искам да изложа мнението си, както и всеки друг, то…
— Никой не ви отнема правото на глас — рязко го прекъсна тоя път домакинята, — подканят ви само да не го усуквате толкова, защото никой не може да ви разбере.
— Позволете обаче да ви напомня, че проявявате неуважение: ако не мога да завърша мисълта си, то не е защото нямам мисли, а по-скоро от излишък на мисли… — почти в отчаяние смотолеви гимназистът и окончателно се обърка.
— Като не знаете да говорите, мълчете си — сряза го студентката.
Гимназистът чак подскочи от стола си.
— Исках само да заявя — викна той, пламнал от смущение и боейки се да погледне наоколо, — че ви се искаше единствено да блеснете с ума си, защото влезе господин Ставрогин, това е!
— Мисълта ви е долна и безнравствена и показва цялата нищета на вашето собствено развитие. Ще ви помоля повече да не се обръщате към мен — отряза студентката.
— Ставрогин — почна домакинята, — преди идването ви тук се пенявеха за правата на семейството — ей този офицер (кимна към своя роднина майора). Не ща, разбира се, да ви досаждам с подобни стари глупости, които са отдавна разрешени. Но откъде наистина са пръкнали семейните права и задължения в смисъл на предразсъдъка, който представляват днес? Това е въпросът. Вашето мнение?
— Как откъде са пръкнали — не разбра Ставрогин.
— Тоест ние знаем например, че предразсъдъкът за бога е произлязъл от гръмотевицата и мълнията — пак подскочи студентката, просто изяждайки с поглед Ставрогин, — много добре се знае, че първите хора, плашейки се от гръмотевиците и мълниите, са обожествили невидимия си враг, чувствайки своята слабост пред него. Но откъде се е взел предразсъдъкът за семейството? Откъде се е взело самото семейство?
— Това не е съвсем същото… — понечи да я спре домакинята.
— Аз мисля, че отговорът на този въпрос пада малко нескромен — отговори Ставрогин.
— Как тъй? — сепна се студентката.
Но в учителската група се чу подхилване, на което тутакси запригласяха от другия край на масата Лямшин и гимназистът, а подир тях пресипнало се изкикоти и роднината, майорът.
— Вие трябва да пишете водевили, Ставрогин — забеляза домакинята.
— Това никак не ви прави чест, не зная как ви е името — отряза с категорично негодувание студентката.
— А ти не се репчи! — сопна й се майорът. — Ти си госпожица, трябва да се държиш скромно, а ти сякаш на тръни си седнала.
— Благоволете да млъкнете и не смейте да ми говорите фамилиарно с вашите долнопробни сравнения. За първи път ви виждам и не ща и да зная, че сме роднини.
— Че аз съм ти чичо бе, на ръце съм те държал като малка!
— Никак не ме интересува какво сте държали. Не съм ви молила да ме държите, невъзпитани господине, щом сте ме държали, значи ви е правило удоволствие. И ми позволете да ви кажа, че нямате правото да ми говорите на ти, щом не го правите от гражданско чувство, и веднъж завинаги ви го забранявам.
— Ей ги какви са! — удари с юмрук по масата майорът, обръщайки се към седналия отсреща му Ставрогин. — Не, извинявайте, ама аз обичам либерализма, обичам съвременността и умни приказки обичам да чуя, но — предупреждавам, от мъже. От жени обаче — от тия съвременни въртиопашки, не, това ми е болното място! Ти мирувай! — подвикна той на студентката, която просто не я свърташе на стола. — Не, и аз искам думата, обиден съм, значи.
— Само пречите на другите, а самият вие нищо свястно не можете каза — възмутено измърмори домакинята.
— Не, ще си го кажа — горещеше се майорът, обръщайки се към Ставрогин. — Ще разчитам на вас, господин Ставрогин, като на новодошъл, макар да нямам честта да ви познавам. Без мъжете тия ще измрат като мухи — такова е моето мнение. Целият им тоя женски въпрос иде само от пълна липса на оригиналност. Уверявам ви, че целият тоя женски въпрос са им го измислили мъжете, от глупост, за главата си, слава богу, че не съм женен! Ей толкова оригиналност нямат, една нова плетка не могат измисли; и плетките пак мъжете им ги измислят! Виждате ли я тази, на ръце съм я носил, като беше десетгодишна мазурка съм я учил да танцува и като чух, че е пристигнала, много естествено, тичам да я прегърна, а тя още от вратата ми съобщава, че нямало бог. Че почакай поне да вляза, да се видим, не — бърза ли, бърза! То да кажем, умните хора наистина не вярват, ама то иде от ум, ами ти бе, викам, момиченце, ти какво разбираш от бога? Тебе, викам, някой студент те е научил, а да те беше научил кандило да палиш, кандило щеше да палиш.