— Всичко това са глупости и вие сте много лош човек, аз одеве с доказателства ви изразих вашата несъстоятелност — отвърна студентката пренебрежително и сякаш смятайки под достойнството си да се обяснява надълго и нашироко с такъв един човек. — Много ясно ви казах, че съгласно катехизиса „ако почиташ баща си и своите родители, ще ти се даде дълголетие и богатство“. Това е в десетте заповеди. Щом бог е намерил за нужно да предлага награда за обичта, следва, че тоя ваш бог е безнравствен. Ето с тия думи ви го доказах одеве и не още от вратата, ами защото заговорихте за правата си. Кой ви е крив, че сте толкова тъп и досега не го разбирате. Чувствате се обиден и се ядосвате — това е то разгадката на вашето поколение.
— Тъпанарка! — каза майорът.
— А вие сте глупак!
— Я си събирай устата!
— Извинете, Капитон Максимович, ама нали самият вие ми казвахте, че не вярвате в бога — изписка от края на масата Лямшин.
— Какво, като съм казвал, моята е друга! Аз може и да съм вярващ, само че не напълно. Но макар да не съм напълно вярващ, никога няма да кажа, че господ трябва да се разстреля. Хусар бях още като взех да се замислям за бога! Хусар! Дето в цялата поезия е прието, че е гуляйджия и женкар; хубаво де, може да съм бил всякакъв, но по три пъти съм скачал нощем от кревата, ей тъй по чорапи, и съм бил метани пред иконостаса — дано рече господ да ми прати вяра, защото още тогава ми беше чоглаво: има ли го господ, или го няма? Да не мислите, че ми е било лесно! През деня е по-друго, размотаеш се насам-натам и, току-виж, и вярата изфирясала, пък и изобщо съм забелязал, че денем вярата малко поизфирясва.
— А няма ли да направим едни карти? — обърна се Верховенски към домакинята, прозявайки се с цяла уста.
— Безкрайно, безкрайно съчувствам на въпроса ви — подскочи студентката, пламнала от негодувание при думите на майора.
— Губи се златно време за глупави приказки — отряза домакинята и взискателно погледна мъжа си.
Студентката се съсредоточи.
— Аз исках да заявя пред събранието за страданията и протеста на студентството, а тъй като си пилеем времето с безнравствени приказки…
— Няма нравствени и безнравствени неща! — не се стърпя гимназистът веднага щом студентката започна.
— Това, господин гимназисте, го знаех още преди да ви го бяха казали.
— Аз пък твърдя — настърви се онзи, — че сте едно сукалче, пристигнало от Петербург да ни посвещава за работи, дето всеки ги знае. За заповедта „Почитай баща си и майка си“, която вие не можахте дори да цитирате, и за нейната безнравственост е известно на цяла Русия още от Белински.
— Ще свърши ли това най-сетне? — решително попита мъжа си madame Виргинска. Като домакиня изпитваше неудобство от дребнавостта на разговорите, особено пък след като забеляза усмивчиците и дори недоумението на някои от гостите, които идваха за първи път.
— Господа — внезапно повиши глас Виргински, — ако има желаещи да повдигнат някои по-важни въпроси или пък да изложат нещо, предлагам да пристъпваме, без да губим време.
— Осмелявам се да отправя един въпрос — меко се обади куцият учител, който досега бе мълчал и изобщо седеше извънредно чинно, — бих желал да зная какво сме ние тук, представляваме ли някакво заседание, или сме най-обикновени простосмъртни, дошли на рожден ден? Питам, защото трябва да има ред и за да не сме в неведение.
„Коварният“ въпрос направи впечатление; всички се спогледаха, всеки сякаш очакваше другият да отговори и изведнъж като по команда обърнаха погледи към Верховенски и Ставрогин.
— Предлагам просто с вишегласие да отговорим на въпроса: „заседание ли сме ние, или не?“ — каза madame Виргинска.
— Изцяло се присъединявам към предложението — откликна Липутин, — макар и да е малко неопределено.
— И аз се присъединявам, и аз — раздадоха се гласове.