— Господа — обърна се той към публиката, — по недоглеждане стана едно комично недоразумение, на което е сложен край; но аз с упование приех да се нагърбя със заръката и дълбоката, най-почтителна молба на един от тукашните стихотворци… Запленен от хуманната и висока цел… въпреки състоянието си… онази цел, която обединява всички нас… да избършем сълзите на бедните образовани госпожици в нашата губерния… този господин, тоест искам да кажа, този тукашен поет… желаейки да запази своето инкогнито… същевременно много би желал да види своето стихотворение прочетено преди започването на бала… сиреч на утрото. Стихотворението не влиза в програмата… защото бе донесено едва преди половин час… но на нас (кои нас? Дума по дума предавам това разпокъсано и объркано слово), на нас ни се стори, че със своята забележителна наивност на чувството, съчетано с един също тъй забележителен хумор, стихотворението може и да се прочете, сиреч не като нещо сериозно, а просто като подхождащо за празненството ни… С една дума — подхождащо на идеята… Толкоз повече, че са само няколко реда… и бих желал да получа разрешението на благосклонната публика.