И тъй нататък, и тъй нататък, всичко четири страници голям пощенски формат.
В отговор на неговото „няма да отворя“ блъснах три пъти с юмрук вратата и викнах подире му, че още тази вечер три пъти ще праща Настася да ме вика, но този път аз пък няма да дойда, и го зарязах, хукнах при Юлия Михайловна.
II
Тук станах свидетел на една възмутителна сцена: лъжеха горката жена право в очите, а аз не можех да направя нищо. Тъй де, какво можех да й кажа? Бях се вече поокопитил и бях разбрал, че всъщност имам само някакви усещания, някакви подозрения и предчувствия и нищо повече. Заварих я обляна в сълзи, почти в истерика, с компреси на главата и чаша вода на масата. Пред нея стояха Пьотър Степанович, който буквално не млъкваше, и князът, който пък мълчеше, сякаш му бяха сложили катинар на устата. Със сълзи и викове тя упрекваше Пьотър Степанович в „предателство“. Веднага ме порази, че целият провал, целият позор на „утрото“, с една дума — всичко, се приписваше само на отсъствието на Пьотър Степанович.
У него пък забелязах една важна промяна: беше някак твърде угрижен, почти сериозен. Обикновено никога не изглеждаше сериозен, винаги се смееше, дори когато се ядосваше, а се ядосваше често. О, той и сега беше ядосан, говореше грубо, небрежно, нетърпеливо и с досада. Уверяваше, че рано сутринта наминал у Гаганов и изведнъж страшно го заболяла глава, чак повръщал. Уви, на бедната жена толкова й се искаше да я излъжат! Главният въпрос, който се разискваше при идването ми, беше: да се състои ли балът, тоест цялата втора част на празненството? Юлия Михайловна за нищо на света не се съгласяваше да се яви на бала след „одевешните обиди“, с други думи, от все сърце желаеше да я принудят, и то не кой да е, а той, Пьотър Степанович. Гледаше го като оракул и ми се струваше, че ако той си тръгнеше сега, тя сигурно щеше да се поболее. Но той не си отиваше, на самия него му беше страшно необходимо балът да се състои и Юлия Михайловна непременно да присъства…
— Защо са сега тия сълзи? Не можете без сцени? Не можете, ако не си го изкарате на някого? Добре де, ето ме, разкъсайте ме, само че по-скоро, защото времето лети, а трябва да се реши нещо. Вярно, че с утрото се издънихме, но балът ще оправи работата. На, и князът е на същото мнение. Впрочем кой знае как ли е щяло да свърши, ако не е бил князът?
Отначало князът беше против бала (тоест против отиването на Юлия Михайловна на бала, балът във всички случаи трябваше да се състои), но като се позоваха два-три пъти на мнението му, по тоя начин лека-полека и той взе да мучи в знак на съгласие.
Учуди ме също просто необикновено грубият тон на Пьотър Степанович. О, не, с негодувание отхвърлям разпространилата се впоследствие долнопробна клюка за някакви интимни връзки между Юлия Михайловна и Пьотър Степанович. Нищо подобно не е имало и не може да има. Влиянието му се дължеше само на това, че още от самото начало с все сили поддържаше мечтите й за влияние върху обществото и министерството, разбрал й беше плановете, самият той й ги съчиняваше, служейки си при това с най-грубо ласкателство, оплел я беше от горе до долу и тя вече не можеше да диша без него.
Като ме видя, очите й светнаха и тя възкликна:
— Добре, питайте него, и той като княза не ме изостави нито за момент. Кажете, не е ли явно, че всичко това е един заговор, долен, хитър заговор, с цел да ми се навреди — на мен и на Андрей Антонович? О, това е нарочно скроено! Имали са план. Това е партия, цяла партия!
— Изсилвате се, както впрочем винаги. Вечно го избивате на поезия. Аз впрочем се радвам, че ще чуем и мнението на господин… (Направи се, че ми е забравил името.)
— Мнението ми — побързах да се намеся аз — напълно съвпада с мнението на Юлия Михайловна. Заговорът е очевиден. Връщам ви лентата, Юлия Михайловна. Ще се състои ли балът, или няма да се състои, не е моя работа, защото не зависи от мен; но ролята ми на разпоредител свърши. Извинете, че тъй се паля, но не мога да действам в разрез с убежденията си и здравия разум.
— Чувате ли, чувате ли! — плесна ръце тя.
— Чувам и вижте какво ще ви кажа — обърна се той към мен, — смятам, че всички вие нещо сте мръднали. Според мен нищо не се е случило, абсолютно нищо, което да не се е случвало и което няма да се случи и друг път в тоя град. Какъв заговор? Вярно, грозна история, срамна, глупава, но къде виждате заговор? И срещу кого това — срещу Юлия Михайловна, тая, която толкова ги глези, покровителства и която безброй пъти им е прощавала щуротиите? Юлия Михайловна! Какво ви разправях цял месец? Какво ви предупреждавах? За какво ви бяха всичките тия хора? Защо ви трябваше да се захващате с тая сбирщина? Защо, за какво? Да се обединяло обществото! Ама моля ви се, обединяват ли се такива хора?