— В своеволие! — яростно викна Пьотър Степанович. — Докато съм тук, нямате право да действате без мое разрешение. Стига толкова. Готви се издайничество и може би още утре или дори тази нощ ще ви изловят. Това е то. Със сигурност го знам.
Сега вече всички зяпнаха.
— Ще ви изловят не само като подстрекатели на подпалвачите, но и като петорка. Издайникът знае цялата тайна на нашата мрежа. Видяхте ли каква я забъркахте!
— Сигурно е Ставрогин! — викна Липутин.
— Какво… от къде на къде Ставрогин? — стресна се Пьотър Степанович. — Ох, дявол да го вземе — съвзе се той бързо, — какъв Ставрогин — Шатов! Струва ми се, вече всички знаете, че навремето Шатов е влизал в организацията. Трябва да ви кажа, че следейки го, чрез лица, за които той не подозира, с учудване установих, че за него не са тайна нито устройството на нашата мрежа, нито… с една дума, нищо не е тайна. За да се спаси от обвиненията за някогашното си участие, ще издаде всички. Досега все още се колебаеше и го щадях. С тоя пожар обаче вие му развързахте ръцете: той е потресен и вече не се колебае. Още утре ще бъдем арестувани като подпалвачи и политически престъпници.
— Ама наистина ли? Откъде знае Шатов? Вълнението бе неописуемо.
— Всичко е напълно вярно. Нямам правото да ви разкривам как и чрез кого съм го научил, но единственото, което мога да направя засега за вас, е следното: чрез едно лице мога да направя доносът на Шатов да се забави от само себе си, но не за повече от едно денонощие. Повече от едно денонощие не мога. И тъй, можете да се чувствате в безопасност до вдругиден сутринта.
Всички мълчаха.
— Няма ли най-сетне да му се извие вратът! — избухна пръв Толкаченко.
— Отдавна трябваше да се направи! — злобно се обади Лямшин и удари с юмрук по масата.
— Да, но как? — измърмори Липутин.
Пьотър Степанович моментално поде въпроса и изложи своя план. Планът му се състоеше в това, като мръкне, Шатов да се подмами в уединеното място, където е заровена печатничката, под предлог да им я предаде, и „там вече да се направи каквото трябва“. Изложи редица важни подробности, които засега пропускаме, и най-обстойно обясни наистина двусмислените отношения между Шатов и централната организация, които са вече известни на читателя.
— Всичко това е така — малко несигурно отбеляза Липутин, — но това значи… ново произшествие от подобен род… и ще се получи страхотен отзвук.
— Безспорно — потвърди Пьотър Степанович, — но и това е предвидено. Има начин напълно да отклоним подозрението.
И отново най-подробно разказа за Кирилов, за намерението му да се застреля, за обещанието му да изчака сигнала, а преди смъртта си да остави писмо, в което да поеме вината за всичко, което му се продиктува. (С една дума, за всичко, което е вече известно на читателя.)
— Твърдото му намерение да се самоубие — според него философско, а според мен налудничаво намерение — е станало известно там — продължаваше Пьотър Степанович. — А там всяко конче, всяка сламка, всичко отива в полза на общото дело. Предвиждайки ползата и убеждавайки се, че намеренията му са напълно сериозни, му бяха предоставени средства да се върне в Русия (неизвестно защо, непременно искаше да се убие в Русия), възложена му бе задача, която се нагърби да изпълни (и я изпълни), и освен това остана задължението му да изпълни обещанието, за което вече ви казах, сиреч да се самоубие чак когато му се каже. Обещал е. Имайте предвид, че той участва в делото на особени основания и искрено иска да бъде полезен. Повече от това не мога да ви кажа. Утре, след Шатов, ще му продиктувам писмо, че за смъртта на Шатов е виновен той. Ще прозвучи твърде достоверно: бивши приятели, били са заедно в Америка, там се скарват и тъй нататък, всичко най-подробно ще бъде обяснено в писмото… и… и съдейки по обстоятелствата, на Кирилов би могло да се продиктува и нещо друго, например за прокламациите и дори отчасти за пожара. Ще си помисля впрочем за това. Не се безпокойте, той няма предразсъдъци — всичко ще подпише.
Изразени бяха съмнения. Разказът звучеше фантастично. Впрочем всички бяха подочули нещичко за Кирилов, а най-много от всички — Липутин.
— Ами ако внезапно му дойде друг акъл и се откаже — каза Шигальов, — тъй или иначе, луд човек, следователно не може да сме сигурни.
— Не се безпокойте, господа, няма да се откаже — отряза Пьотър Степанович. — Според условието съм длъжен да го предупредя един ден предварително, значи — тази вечер. Нека Липутин дойде сега с мен, за да се убеди лично, след което ще се върне и ако трябва, още тази вечер ще ви каже истината ли съм говорил, или не. Впрочем — нервира се той, сякаш изведнъж почувства, че прекалено дълго убеждава подобни нищожества и прекалено много се занимава с тях, — впрочем действайте, както намерите за добре. Ако не се решавате — от тоя момент съюзът ни се разтрогва, но единствено поради вашето непокорство и вашата измяна. Следователно оттук нататък — всеки за себе си. Но знайте, че в такъв случай освен неприятностите от издайничеството на Шатов и неговите последици си навличате и една друга малка неприятност, за която бяхте изрично предупредени при образуването на съюза. Що се отнася до мен, господа, не ме е страх от вас… Не мислете, че съм чак толкова свързан с вас… Впрочем това няма значение.