— Глупак! — изплю се Шатов и с все сила се понесе към къщи.
IV
Трябва да кажа, че Арина Прохоровна не знаеше нищо за взетите на вчерашното заседание решения. Връщайки се потресен и разбит у дома си, Виргински не бе посмял да й съобщи какво бяха решили, но все пак не се бе стърпял и разказа само наполовината — тоест за съобщението на Верховенски относно твърдото намерение на Шатов да направи донос. Веднага обаче беше заявил, че не вярва много на това известие. Арина Прохоровна ужасно се беше изплашила. Ето защо, когато се появи Шатов, веднага тръгна, въпреки че покрай една родилка миналата нощ не бе мигнала и беше много уморена. Тя не се съмняваше, че „това нищожество Шатов е способно на гражданска подлост“, но пристигането на Маря Игнатиевна поставяше нещата в друга светлина. Уплахата на Шатов, отчаяният му тон, молбите му за помощ означаваха поврат в чувствата на предателя: един човек, който е решил да се предаде, само и само да погуби другите, сигурно щеше да изглежда и да се държи по-другояче. С една дума, Арина Прохоровна реши да види всичко със собствените си очи. Виргински остана много доволен от решението й — сякаш снеха планина от плещите му! У него се зароди дори някаква надежда: целият вид на Шатов му се беше сторил във висша степен несъответстващ на предположението на Верховенски…
Шатов не грешеше — като се върна, Арина Прохоровна вече седеше при Marie. Току-що бе пристигнала и с презрение беше изгонила застаналия на пост под стълбите Кирилов. Запознала се беше на бърза ръка с Marie, която наистина не я помнеше, установила бе, че „положението й е отвратително“ — сиреч, че е озлобена, разстроена и изпаднала „в малодушно отчаяние“ — и за някакви си пет минути беше направила на пух и прах всичките й възражения.
— Какво сте се запънали, че не ви трябвала скъпа акушерка? — казваше тя в момента, когато влезе Шатов. — Чисти глупости, пълен фалш, който иде от ненормалното ви положение. Ако прибегнете до помощта на някоя бабичка, някоя, дето бабува по селата, шансът ви да загазите е петдесет на сто. И тогава и грижите, и разходите са повече, отколкото за скъпата акушерка. И освен това кой ви е казал, че съм чак такава скъпчийка? После ще ми платите, аз няма да ви одера кожата, а ще ви гарантирам успеха — няма да ви оставя да умрете, и по-лошо съм виждала. Пък и за детето — още утре ще го пратя в приюта, после на село и работата е свършена. А като се съвземете, ще се заловите с разумен труд и в най-скоро време ще компенсирате на Шатов и жилището, и разходите, които няма да са чак толкова големи.
— Аз не за това… аз нямам правото да обременявам…
— Рационални и граждански чувства, да, но повярвайте ми, че Шатов няма да изхарчи почти нищо, стига малко от малко да дойде на себе си и да се откаже от неговите фантасмагории. Стига само да не прави глупости, да не бие барабана, да не обикаля с изплезен език из града. Ако не се хване изкъсо, до сутринта ще вдигне всички тукашни доктори — нали вдигна всички кучета на моята улица. Няма нужда от доктори, казах вече, че отговарям за всичко. Виж, може да се наеме някоя бабичка да прислужва, това няма да струва нищо. Пък все ще свърши нещо и той, няма да прави само глупости. Здрав-прав човек, колко му е да изтича до аптеката, без да оскърбява чувствата ви с благодеянието си. И какво благодеяния е това, дявол да го вземе! Кой ви докара до това дередже, нали той? Не ви ли скара със семейството, дето бяхте гувернантка, с егоистичната цел да се ожени за вас? Да не мислите, че не знаем… Впрочем самият той дотърча като смахнат и разтръби по цялата улица. Не ви се натрапвам и дойдох само заради вас, заради принципа, че всички наши трябва да са солидарни — казах му го още у дома. Но ако според вас съм излишна — сбогом; само да не стане белята, която толкова лесно може да се избегне.
Тя дори се надигна от стола.
Marie бе тъй безпомощна, толкова страдаше и което е право — толкова я беше страх от предстоящото, че не посмя да я отпрати. Но тази жена най-внезапно й беше станала омразна — излишни бяха тия приказки, съвсем друго изпитваше сега в душата си. Но пророчеството за възможната смърт в ръцете на някоя неопитна бабичка победи отвращението. Затова пък от този момент стана още по-взискателна, още по-безпощадна към Шатов. Стигна се дотам, че му забрани не само да я гледа, но и да стои с лице към нея. Болките се засилваха. Проклятията, дори ругатните ставаха все по-яростни.
— А-а, ама ние ще го изгоним него — отряза изведнъж Арина Прохоровна, — че той на човек не прилича, само ви плаши, като мъртвец е побледнял! Ама че чуден човек, вас пък какво ви засяга? Ама че комедия!