— Момче ли е? Момче ли е? — с измъчен глас попита тя.
— Момченце! — викна Арина Прохоровна, повивайки детето. И вече повито, го подаде за момент на Шатов, готвейки се да го сложи между две възглавници напряко на кревата. И в тоя момент Marie, сякаш скришом, сякаш стеснявайки се от Арина Прохоровна, лекичко му кимна. Шатов веднага я разбра, поднесе й детето да го види.
— Какво е… хубавичко… — едва прошепна тя с усмивка.
— Я го виж ти как гледа! — весело се разсмя тържествуващата Арина Прохоровна, поглеждайки към Шатов. — Я го виж какъв сияе!
— Радвайте се, Арина Прохоровна… Велика радост е това… — с прехласнат, малоумен израз избърбори Шатов, който наистина беше засиял след думите на Marie за детето.
— То голяма радост за вас, няма що! — смееше се Арина Прохоровна, продължавайки пъргаво да шета и прибира из стаята.
— Появата на ново същество е най-великата тайна, Арина Прохоровна, най-необяснимата тайна и много жалко, че не го разбирате!
Шатов бърбореше несвързано, прехласнато и възторжено. Сякаш нещо бълбукаше в главата му и от само себе си бликаше навън.
— Били са двама и изведнъж — трети човек, нов дух, цялостен, завършен, неръкотворен. Нова мисъл и нова любов, страшно е дори да… И няма нищо по-велико на тоя свят!
— Ама че го каза! Чисто и просто по-нататъшно развитие на организма и нищо повече, никакви тайни — искрено и весело се смееше Арина Прохоровна. — Че то тъй и мухите са тайна. Само че вижте какво: не трябва да се създават излишни хора. Най-напред преобразете всичко тъй, че да няма излишни хора, пък тогава ги раждайте. Защото, ей го, утре ще го помъкнем в приюта… Впрочем така си е редно.
— В никакъв приют не го давам! — твърдо отсече Шатов, забивайки поглед в земята.
— Ще го осиновите ли?
— Защо, той си е мой син.
— Ами да, разбира се, той си е Шатов, по закон си е Шатов. И няма какво да ми се правите на благодетел на човечеството. Не ви бива без фрази. Добре, добре, само че, господа — свърши тя най-сетне шетнята си, — аз вече трябва да си вървя. Още веднъж ще дойда и довечера пак ще намина, а тъй като всичко мина най-благополучно, сега трябва да наобиколя и други, отдавна вече ме чакат. Шатов, сега ще дойде една бабичка, но бабичката си е бабичка, а щом сте й мъж, и вие си отваряйте очите, навъртайте се около нея, може да потрябва. Доколкото виждам, Маря Игнатиевна няма да ви изгони… добре де, добре, шегувам се…
И на пътната врата, докъдето беше излязъл да я изпрати Шатов, му каза:
— Голям смях, значи, за цял живот се от смях! Не ви ща парите; стига ми, дето и насън ще се смея. Не съм виждала нищо по-смешно от вас през тая нощ.
И си отиде страшно доволна. И по приказките на Шатов, и по всичко останало беше ясно като бял ден, че този човек е решил „да става баща и е същински мухльо“. И макар да й беше по-наблизо да иде направо у пациентката, която я чакаше, нарочно се отби вкъщи, за да го съобщи на Виргински.