— Много странно — каза Пьотър Степанович, гледайки лудия с някакво тревожно учудване.
Явно беше поразен от случилото се.
— За съвсем друг го имах — прибави той замислено.
Сега-засега оставиха при него Еркел. Трябваше да побързат с мъртвеца — бяха вдигнали такава врява, че някой би могъл да ги чуе. Толкаченко и Пьотър Степанович вдигнаха фенерите, подхванаха трупа откъм главата, а Липутин и Виргински за краката — и го понесоха. С двата вързани камъка товарът тежеше, а разстоянието бе най-малкото двеста крачки, ако не и повече. Толкаченко беше най-силният между тях. Той уж се обади да ходели в крак, но никой не му отговори и продължиха както дошло. Пьотър Степанович вървеше отдясно и целият се беше превил — крепеше на рамото си главата на мъртвеца, а с лявата си ръка придържаше отдолу камъка. И тъй като до половината път Толкаченко не се беше сетил да му помогне и да хване камъка, Пьотър Степанович накрая страхотно изпсува. Гласът му прозвуча внезапно и самотно, никой дори не вдигна глава и чак на брега, огъвайки се под товара и сякаш смазан от тежестта му, Виргински отново извика с плачлив глас:
— Не по тоя начин, не, не, не по тоя начин!
Мястото, дето свършваше доста голямото трето езеро и където бяха донесли трупа на убития, беше едно от най-затънтените в парка и тук рядко идваше някой, особено по това време на годината. Целият бряг бе обрасъл с трева. Оставиха фенерите на земята, разлюляха трупа и го хвърлиха във водата. Раздаде се глух и продължителен плясък. Пьотър Степанович вдигна фенера и всички с искрено любопитство проточиха шии да видят как ще потъне мъртвецът. Но нямаше вече нищо — с двата вързани камъка тялото беше потънало моментално. Плъзналите по повърхността големи кръгове бързо изчезваха. Всичко беше свършено.
— Господа — обърна се към всички Пьотър Степанович, — сега се разотиваме. Не ще и дума, че като свободни хора всички сте обладани от гордостта за свободно изпълнения дълг. Ако сега, за съжаление, сте твърде развълнувани, за да изпитвате подобно чувство, то несъмнено ще се появи у вас утре, когато вече ще е срамно да не го изпитвате. Позорното вълнение на Лямшин съм склонен да приема за бълнуване, още повече се каза, че бил зле от сутринта. Що се отнася до вас, Виргински, само миг свободен размисъл ще ви покаже, че предвид интересите на общото дело не бе възможно да се осланяме на честна дума, а трябваше да действаме само по тоя начин. Последствията ще ви покажат, че донос е имало. Склонен съм да забравя и вашите възклицания. Колкото до опасност — такава не се предвижда. И наум няма да им дойде да заподозрат някого от нас, особено ако съумеете да се държите както трябва. Тъй че всичко зависи главно от самите вас и от това, доколко сте се убедили в нашата правота, което, надявам се, ще стане още утре. Тъкмо това впрочем е целта на сплотяването ви в отделна организация на свободно събрани единомишленици — в даден момент да обединявате енергията си, служейки на общото дело, и ако се налага, да следите и наблюдавате един другиго. Всеки от вас отговаря за всичко горе. Вие сте призваните да обновите мухлясалото и вмирисало се от застоя дело — имайте го предвид, то ще ви дава кураж. Вашият път засега е разрушението: и на държавата, и на нейната нравственост. Ще останем само ние, предварително предназначените да поемат властта — умните ще приобщим, глупаците ще яхнем. Това не бива да ви смущава. За да стане достойно за свободата — поколението трябва да се превъзпитава. Ще имаме още хиляди и хиляди шатовци. Ние ще се организираме, за да поемем юздите на движението — срамота е да не вземем онова, което само ни се навира в ръцете. Сега отивам при Кирилов и до сутринта ще имаме документа, в който той, умирайки и един вид обяснявайки се с властите, поема цялата вина за всичко. Не може да има нищо по-естествено от тази комбинация. Първо, те с Шатов враждуваха — живели са заедно в Америка, следователно имало е кога и за какво да се скарат. Известно е, че Шатов промени убежденията си — значи, вражда на идейна почва, сиреч най-непримиримата вражда, и отгоре — страхът от издайничество. Тъкмо това ще бъде написано. Накрая ще бъде споменато, че в къщата на Филипов, и то именно в квартирата на Шатов, се е укривал и Федка. По такъв начин вие ще се очистите от всякакви подозрения, защото това окончателно ще обърка ония овни. Ние няма да се видим утре, господа — налага ми се да напусна града за известно време, но ще бъда наблизо. Още вдругиден обаче ще получите известия от мен. Съветвам ви впрочем утре и вие да си седите по домовете. А сега двама по двама ще се разотидем в различни посоки. Толкаченко, моля ви да се заемете с Лямшин и да го заведете у дома му. Вие сте този, който може да му въздейства и най-важното, да му обясните до каква степен може да си навреди с това малодушие. Виргински, мисля, че мога да разчитам на вашия роднина Шигальов така, както и на самия вас — той няма да направи донос. Остава да съжаляваме за постъпката му. Впрочем той не каза, че напуска организацията, и затова е още рано да го погребваме. Това е, господа, и хайде, по-бързо — ония там наистина са овни, но не пречи и ние да сме по-внимателни…