Едва ли обаче е възможно да се облекчи участта на Еркел. Той от момента на ареста си мълчи или по възможност изопачава истината. Досега не са изкопчили от него нито дума на разкаяние. А същевременно дори най-строгите съдии изпитват към него известна симпатия — благодарение на неговата младост и безпомощност, които недвусмислено говорят, че явно е фанатизирана жертва на един политически съблазнител; и най-вече благодарение на поведението му спрямо неговата майка — стана известно, че й пращал едва ли не половината от скромната си заплата. Сега майка му е тук; това е една слаба и болнава, рано състарила се жена, която постоянно плаче и буквално се търкаля в краката на властите, молейки за снизхождение към сина й. Не знам какво ще стане, но мнозина съжаляват Еркел.
Липутин бе арестуван чак в Петербург, където бе прекарал цели две седмици. С него се бе случило нещо невероятно, което дори трудно може да се обясни. Казват, че имал паспорт на чуждо име и пълната възможност да се измъкне в странство, а така също твърде значителна сума пари. А останал в Петербург и никъде не заминал. Известно време търсил Ставрогин и Пьотър Степанович и внезапно го ударил на пиене и разврат, ама по най-безогледен начин, като човек, изгубил всякакъв здрав смисъл и всякаква представа за положението, в което се намира. Дори го бяха арестували в някакъв петербургски публичен дом и в пияно състояние. Носи се слух, че и сега не падал духом, в показанията си заблуждавал и се готвел за предстоящия съд с известна тържественост и надежда (?). Възнамерявал дори да държи реч в съда. Толкаченко, арестуван нейде в околностите десет дни след своето бягство, се държал несравнимо по-добре, не лъжел, не усуквал, казвал си всичко, което знаел, не оправдавал себе си, дори се разкайвал, но също бил склонен да ораторства — говорел много и с удоволствие, а дойде ли до познаване на народа и неговите революционни (?) елементи, дори позирал и търсел ефекти. Чува се, че той също възнамерявал да говори пред съда. Въобще и той, и Липутин не са много изплашени и това е дори странно.
Повтарям, че делото още не е завършило. Сега, след като минаха три месеца, градът се посъвзе, поотдъхна си и вече има собствено мнение, та чак дотам, че смятат Пьотър Степанович едва ли не за гений, във всеки случай поне за човек с „гениални способности“. „Организация!“, казват в клуба и многозначително вдигат пръст. Впрочем всичко това е твърде невинно, пък и малцина са, дето го говорят. Останалите, напротив, не му отричат способностите, но не му прощават пълното непознаване на действителността, страшната му отвлеченост, уродливото му и тъпо едностранчиво развитие и произтичащото от това лекомислие. Относно нравствените му качества обаче никой не спори, тук всички са съгласни.
Не знам наистина кого още да спомена, та да не изпусна някого. Маврикий Николаевич замина и съвсем се изгуби някъде. Старата Дроздова се вдетини… Впрочем остава да разкажа още една, доста мрачна история. Ще се огранича само с фактите.
Връщайки се, Варвара Петровна отседна в градската си къща. Новините й се бяха струпали отведнъж и ужасно я бяха потресли. Тя се затвори в дома си. Беше вечер, всички бяха уморени и си легнаха рано.
На сутринта камериерката с тайнствен вид предаде на Даря Павловна писмо. По думите й писмото пристигнало още вечерта, но късно, когато всички си легнали, тъй че тя не посмяла да буди никого. Дошло беше не по пощата, а по човек в Скворешники до Алексей Егорич. А Алексей Егорич тутакси го беше донесъл — още същата вечер, и веднага си беше заминал за Скворешники.
Даря Павловна с разтуптяно сърце дълго време гледа писмото, не смеейки да го разпечати. Знаеше от кого е: от Николай Ставрогин. И на плика беше написано: „За Алексей Егорич, да се предаде на Даря Павловна, секретно.“
Ето го това писмо, дума по дума, без каквито и да било поправки, в стила на руското господарче, тъй и неизучило руския език въпреки европейската си образованост:
„Мила Даря Павловна,
Навремето ми се предлагахте за «болногледачка» и ме накарахте да обещая, че ще пратя за вас, като дотрябва. Заминавам след три дни и няма да се върна. Искате ли да дойдете с мен?