Простете ми, че толкова много пиша. Опомних се, това беше случайно. Така и сто страници са малко, и десет реда стигат. И десет реда стигат, за да ви помоля за «болногледачка».
Откакто заминах, живея при станционния надзирател на шеста станция. Знаем се от един гуляй в Петербург преди пет години. Че живея там, не знае никой. Пишете ми на негово име. Прилагам адреса.
Даря Павловна незабавно отиде при Варвара Петровна и показа писмото. Тя го прочете и помоли Даша да излезе, за да го прочете още веднъж насаме. Но някак много бързо я повика.
— Отиваш ли? — попита тя почти плахо.
— Отивам — отвърна Даша.
— Стягай се! Тръгваме заедно! Даша я погледна въпросително.
— А какво ще правя аз тука? Не е ли все едно? И аз ще се запиша в Ури и ще си доживея дните в клисурата… Не бой се, няма да ви преча.
Бързо започнаха да се стягат, за да хванат обедния влак. Но не мина и половин час, когато от Скворешники пристигна Алексей Егорич. Той доложи, че рано сутринта, с първия влак, „внезапно пристигнал Николай Всеволодович и сега тяхна милост се намира в Скворешники, но в такъв вид, че не отговаря на въпросите, обиколи всички стаи и се заключи в свойта половина…“
— Аз пряко заповедта на тяхна милост разсъдих да дойда и доложа — прибави Алексей Егорич с крайно внушителен вид.
Варвара Петровна му хвърли пронизителен поглед и не го разпитва повече. Моментално приготвиха каретата. Тръгнаха заедно с Даша. Разправят, че докато пътували, често се кръстели.
В „неговата половина“ всички врати бяха отворени и Николай Всеволодович го нямаше никъде.
— Дали пък не ще да е в мезонина, а? — предпазливо се произнесе Фомушка.
Интересното е, че след Варвара Петровна в „неговата половина“ бяха влезли неколцина слуги, а всички останали чакаха, събрани в салона. Никога по-рано не биха си позволили такова нарушение на етикета. Варвара Петровна виждаше и мълчеше.
Качиха се в мезонина. Там имаше три стаи, но и трите бяха празни.
— Да не би пък там да е отишъл тяхна милост? — посочи някой вратата на таванската стаичка. И наистина винаги затворената таванска вратичка сега беше широко отворена. Трябваше да се изкатерят почти под покрива по едно много тясно, дълго и ужасно стръмно дървено стълбище. Там също имаше някаква стаичка.
— Аз не отивам там. Какво ще търси той там? — ужасно пребледня Варвара Петровна, озъртайки се към слугите. Те я гледаха и мълчаха. Даша трепереше.
Варвара Петровна се хвърли нагоре по стълбите. Даша подире й; но едва влязла в таванската стаичка, извика и се строполи в несвяст.
Гражданинът на кантона Ури висеше зад вратата. На масичката имаше парче хартия, на което пишеше с молив: „Никой да не се вини, аз самичък.“ На същата масичка се търкаляха едно чукче, парче сапун и голям пирон, взет очевидно за запас. Здравият копринен шнур, на който се беше обесил Николай Всеволодович, беше обилно изтъркан със сапун. Всичко показваше преднамереност и съзнание до последния миг.
След аутопсията нашите медици съвсем определено и категорично отхвърлиха да е бил луд.
Венцел Райчев
Бесът и бесовете
1
През изминалите над сто години за и около „Бесове“ са изписани най-малко сто пъти повече страници, отколкото съдържа самият роман. Най-скрупульозно са издирени, изследвани и анализирани всички чернови варианти, подготвителни материали, предварителни записи и бележки; описани, съотнесени и съпоставени са всички спомени на съвременниците; до последната дума, до детайл, до интонация е изкоментирана цялата кореспонденция на писателя. Да не говорим за полемиката, която лично той води в „Дневник на писателя“ във връзка с критичните отзиви за романа; да не говорим, най-сетне, за литературно-критичните студии, статии, отзиви и бележки върху произведението — днес литературно-критичните и философско-историческите изследвания върху него сами по себе си представляват достоен предмет на самостоятелно критично изследване.
Колкото и да е странно обаче, огромното изобилие на литературно-критични, философско-исторически и дори художествени изследвания върху романа „Бесове“ в целия свят не предлага кой знае какво разнообразие на гледища. Не би могло да се каже също, че няколкото основни разновидности на подхода към произведението, очертали се още в последните десетилетия на деветнайсети век, са еволюирали особено силно.
От една страна, това са вариации на мотивите, свързани с представите за „Бесове“ като реакционно произведение със съвсем определена и преднамерена антиреволюционна („антинихилистична“) насоченост; като клевета срещу руското общество, срещу руската младеж; като несполучлив опит на писателя да създаде роман-памфлет или най-малкото да обедини романа-памфлет с романа-трагедия. Интересно е, че тезата за антиреволюционната насоченост на романа, издигната първоначално от представители на руската демократична общественост през 70-те години на XIX век, впоследствие, вече след Октомврийската революция, става основна теза и на белоемигрантската литературна критика.