Първите сведения за убийството се публикуват в печата на 27 ноември 1869 година. След около месец (25 декември) печатът споменава и името на Нечаев като негов организатор. По това време Достоевски е в Дрезден. И веднага се залавя да пише роман, в чийто център са Нечаев (Студента) и Т. Н. Грановски — в бележките те са назовани с истинските им имена, — тоест роман-памфлет, насочен директно срещу нихилистите и западниците (духовните родители на нихилизма според Достоевски). Намерението на Достоевски да напише именно такъв роман не подлежи на съмнение, то е буквално формулирано в редица негови писма. Така се ражда планът на „Завист“. На този първоначален план, както и на неведнъж изказаното от Достоевски намерение „да заклейми“ нихилизма и западничеството се дължи и по-сетнешната оценка на „Бесове“ като роман-памфлет, която мнозина критици споделят и до днес.
Но в процеса на работата Достоевски започва да усложнява образа на Княза, който постепенно излиза на все по-преден план. Още през втората половина на февруари Княза вече измества Нечаев и Грановски, докато накрая не се превръща в главен герой на повествованието. „И тъй целият патос на романа е Княза, той е героят. Всичко останало се движи около него като калейдоскоп“ — записва той на 29 март в тетрадката си. Към края на юни по-голямата част от романа е написана. Достоевски възнамерява да го публикува в началото на 1871 година в московското списание „Русский вестник“, където са излезли вече „Престъпление и наказание“ и „Идиот“.
През юли обаче заболяването на Достоевски се изостря, той получава серия тежки кризи и припадъци и не може да работи.
А през август (17 август) С. А. Иванова — неговата любима племенница, получава поредното писмо от чичо си, в което сред другото четем следното знаменателно признание: „Всичко трябваше да се промени радикално; без колебание зачеркнах всичко написано (общо взето, около 30 коли) и почнах отново от 1-ва страница.“ Тридесет коли е почти половината от романа, който познаваме!
Наистина през август се появява новият план на романа. Това е вече планът на „Бесове“, почти какъвто го знаем. Този план е обогатен с идеите от замисъла за „Великия грешник“; появили са се Тихон и изповедта на Ставрогин; за първи път се е появил Кирилов. Пьотър Верховенски (Нечаев) и Степан Трофимович (Грановски) са останали, стрелите срещу нихилистите и западниците са останали, но всичко това е отишло на втори и трети план, всичко е подчинено на глобалната идея за съдбата и пътя на Русия, за границите на човешкото падение и възможностите на човека за нравствено изцеление и усъвършенстване. Памфлетът се е превърнал в роман.
Оттук нататък всичко тръгва много бързо. Още през октомври 1870 година Достоевски изпраща в „Русский вестник“ началото на първата част на романа. През януари 1871 година списанието започва публикуването му. В книжки 1, 2, 4, 7, 9, 10 и 11 излизат първите две части.
Междувременно, през юли 1871 година, Достоевски се връща в Русия. Връща се тъкмо навреме, за да проследи отблизо хода на „нечаевския процес“. Независимо от това обаче третата част върви бавно и много трудно. Минава повече от година, докато я завърши и предаде за печат. Започват обаче нови мъки. Редакцията на „Русский вестник“ отхвърля по цензурни съображения глава първа на третата част — главата „При Тихон“, която съдържа изповедта на Николай Ставрогин и действително е решаваща за разкриване образа на главния герой и за разбиране на романа изобщо. Тъй или инак, Достоевски завършва труда си чак през ноември 1872 година и третата част на „Бесове“ най-сетне се появява в 11 и 12 книжка на списанието след едногодишно прекъсване.
Достоевски тутакси се залавя с подготовката на отделно издание на романа, като се надява да включи в него и главата „При Тихон“, на която много държи. Издателите обаче отново я отхвърлят. Това налага, освен обичайната стилистична редакция, да направи цяло композиционно преустройство на края на втората и началото на третата част на романа. Главите „Степан Трофимович го описаха“ и „Флибустиери. Съдбоносното утро“ отиват във втората част; отпадат цели пасажи, други се променят, добавят се нови. Романът излиза през 1873 година. Както е известно, тогавашната прогресивна общественост, младежта, революционно-демократичната литературна критика посрещат „Бесове“ крайно отрицателно и второ прижизнено издание на романа няма.
Именно това обстоятелство не позволява главата „При Тихон“ да се включи механично в съвременните издания като част от романа. И в последното академично 30-томно издание на съчиненията на Ф. М. Достоевски, и в повечето преводи тя се дава като приложение. Истинското й място е във втората част, между осма и девета глава.