Първите преводи на „Бесове“ се появяват през 1886 година — на френски, датски и холандски език, а през 1888 година и на немски език. Досега романът е преведен на почти всички европейски езици, а също така и на японски. На български език „Бесове“ е преведен за първи път през 1927 година (преводач Георги Рачев, с предговор и под редакцията на Николай Райнов); за втори път „Бесове“ излиза на български през 1960 година — том 7-и на десеттомника „Събрани съчинения на Ф. М. Достоевски“ (издателство „Народна култура“, превод — Георги Жечев, редактор — Стефка Цветкова). В настоящия превод съм се постарал да използвам ония добри находки на моите предшественици, които са в унисон с моя прочит на произведението и моето разбиране за стилистиката на Достоевски. Особено съм задължен на Георги Рачев за някои стари и позабравени днес форми и обрати, а на Георги Жечев за превода на стиховете в романа, който е запазен почти изцяло.
Преводът е направен по том 10-и на цитираното академично издание на съчиненията на Ф. М. Достоевски. За коментара към текста са използвани както поместените в том 12-и на същото издание бележки, така и редица стари и съвременни източници и изследвания върху романа и върху руската цивилизация през 40-те — 70-те години на деветнайсети век.
Тъй като от описаните в романа събития ни делят цели 110 години, за улеснение на читателя си позволяваме да приведем известни данни за мястото на действието на романа и реалните прототипове на героите, а така също някои по-общи характеристики на руското общество от това време. На края се дават конкретни бележки по текста.
Може да се смята за безспорно установено, че „нашият град“ и „нашата губерния“, за които говори Хроникьора (Антон Лаврентиевич Г-в), тоест мястото, където се развива действието, са град Твер (днес Калинин) и Тверска губерния. По това време Тверска губерния обхваща една територия по-голяма от половината България — около 58 000 кв. км, с население над 1 500 000 души. Центърът на губернията, град Твер, е представлявал един малък от днешно гледище градец — около 39 000 души живеят на територия значително по-малка от един квадратен километър (0,896 кв. км). В града има около 3000 сгради и повечето от тях са дървени едноетажни постройки. Твер е разположен на р. Волга, на железопътната линия, съединяваща Москва и Петербург (първата жп линия в Русия), което в значителна степен определя мястото му на един от най-значителните провинциални центрове на обществен и духовен живот. (Не е случайно, че главната московска улица се нарича „Тверская“, днес „Горки“.) Във връзка с това, а и с описаните в романа събития е интересно да се знае, че тверското дворянство първо в Русия започва реална подготовка за освобождаване на крепостните селяни няколко години преди излизането на манифеста от 19 февруари 1861 година (тъй наречената „Велика реформа“), като отправя множество критични бележки към подготвяния проект, заради което в Петербург гледат на тверските дворяни с лошо око. Интересно е също така, че Твер е родното място на прочутия анархист Михаил Бакунин, а неговите братя Алексей и Николай Бакунини през 1862 година са инициатори на „протестен адрес“, в който се изтъква половинчатостта на „Великата реформа“, настоява се за свикване на народно представителство без оглед на съсловията и за изработване на конституция, заради което биват арестувани.
Тверска губерния се подразделя на 12 уезда (уездът е основната административна единица в Европейска Русия). По социален състав Тверска губерния е типична за тогавашната Европейска Русия: селяни — 87 на сто, занаятчии, работници, слуги и пр. — 6 на сто, бивши войници (изкаралите 25–, 20– или 15-годишна служба, след което излизат в пенсия) — 4 на сто, в действащата армия — 1 на сто, потомствени и лични дворяни (личното дворянство се давало за заслуги и не се предавало по наследство) — 1,2 на сто, духовенство, дребни чиновници и пр. — 0,8 на сто. Тверските помешчици са, общо взето, твърде състоятелни хора. Едрите земевладелци са 13,4 на сто (с по над 500 души крепостни селяни), средните — 33,5 на сто (от 100 до 500 души крепостни селяни), и дребните (до 100 души крепостни селяни) — 53,1 на сто. Характерно е обаче, че към 1861 година над две трети от крепостните селяни са заложени в различни кредитни учреждения. По това време цената на крепостника е вече доста паднала, тъй като се очаква реформата и освобождението, но през 40-те години един крепостен селянин е бил продаван за около 300 рубли, а крепостна селянка — за 150 рубли. По-скъпо са стрували купуваните, за да бъдат изпратени на военна служба, мъже, тъй наречените рекрути — около 700 рубли. За сравнение ще посочим, че годишната заплата на един дребен чиновник, например колежки регистратор, е 67 рубли, на титулярния съветник — 75 рубли, един поручик, командир на армейски взвод, получава около 500 рубли годишно, свръхсрочнослужещите фелдфебели и подофицери получават съответно 24 и 18 рубли годишно; надницата на фабричния работник при 12-часов работен ден е около 30–40 копейки, на ратая — 16 копейки, на слугата — 10–15 копейки. Тези данни, макар и оскъдни, ще помогнат на читателя да се ориентира по-добре в действието на романа и поведението на героите. Съвсем ясно е например какво значи за дребния губернски чиновник с 60–70 рубли годишна заплата да купи 8 входни билета за бала на губернаторшата, по 3 рубли единият — една трета от годишния му доход!