Лиза прекоси стаята и мълчаливо застана пред Варвара Петровна. Тя я целуна, взе я за ръце, отдалечи я малко от себе си, погледна я с вълнение, после я прекръсти и пак я целуна.
— Е, сбогом, Лиза (в гласа на Варвара Петровна се долавяха почти сълзи), вярвай, че няма да престана да те обичам, каквото и да ти е отредила съдбата занапред… Бог да те пази. Аз всякога съм благославяла святата му десница…
Искаше още нещо да добави, но се овладя и млъкна. Лиза тръгна за мястото си, все тъй мълчалива и някак унесена, но изведнъж спря пред майка си.
— Аз, маман, няма да си ида още, ще остана още малко у леля — каза тя с тих глас, но в тия тихи думи прозвуча желязна решителност.
— Господи боже мой, какво е това! — изви глас Прасковя Ивановна, безсилно пляскайки с ръце. Но Лиза не отговори и сякаш дори не бе чула; седна си на мястото в ъгъла и пак взе да гледа някъде във въздуха.
Нещо победоносно и гордо грейна на лицето на Варвара Петровна.
— Маврикий Николаевич, имам една голяма молба към вас, бъдете така добър, идете да видите онзи човек долу и ако има що-годе възможност да бъде пуснат, доведете го тук.
Маврикий Николаевич се поклони и излезе. След минута той доведе господин Лебядкин.
IV
Аз май разказвах вече за външността на този господин: висок, къдрокос, набит мъж, около четирийсетте, мораво, малко подпухнало и отпуснато лице, бузи, които се тресяха при всяко движение на главата, малки, кървясали, понякога доста хитри очички, мустаци, бакенбарди и започнала вече да изскача месеста адамова ябълка, твърде неприятен на вид. Но най-поразителното у него беше, че сега се яви с фрак и чиста риза. „Има хора, на които чистата риза им стои дори неприлично“, беше възразил веднъж Липутин на шеговития упрек на Степан Трофимович, че е немарлив. Капитанът беше и с черни ръкавици, дясната от които, още ненадявана, държеше в ръка, а лявата, силно изопната и незакопчана, скриваше до половина месестата му лява лапа, в която държеше съвсем ново, лъскаво и навярно неупотребявано още бомбе. Излизаше, значи, че вчерашният „фрак на любовта“, за който разправяше на Шатов, действително е съществувал. Всичко това, тоест и фракът, и ризата бяха приготвени (както научих впоследствие) по съвета на Липутин за някакви тайнствени цели. Нямаше съмнение, че и сега беше пристигнал (с нает файтон) непременно по чуждо внушение и с нечия помощ; самичък не би могъл нито да се сети, нито пък да се облече, да се приготви и реши за някакъв си три четвърти час, дори ако предположим, че тутакси е научил за сцената пред вратата на храма. Не беше пиян, но беше в онова тежко, отпуснато и замаяно състояние на човек, току-що събуден след многодневно пиянство. Изглеждаше тъй, че стига човек да го поразклати два-три пъти с ръка за рамото, и той тутакси отново ще изпадне в пияно състояние.
Влизането му в гостната беше стремително, но на вратата внезапно се препъна в килима. Маря Тимофеевна просто примря от смях. Той зверски я изгледа и внезапно направи няколко крачки към Варвара Петровна.
— Дошъл съм, госпожо… — гръмна гласът му като бурия.