— Вие сте ме представили за някакъв шеф, нали? — колкото се може по-небрежно каза Николай Всеволодович. Пьотър Степанович му хвърли бърз поглед.
— Впрочем — поде той, сякаш не бе го чул и бързайки да подмине — аз по два и по три пъти се отбивах при многоуважаемата Варвара Петровна и също бях принуден много да говоря.
— Представям си.
— Не, не си представяйте, просто съм казвал, че няма да убивате и прочие сладки приказки. И представете си: тя още на другия ден знаеше, че съм прехвърлил Маря Тимофеевна отвъд реката; вие ли й казахте?
— Не съм помислил.
— Знаех си, че не сте вие. Но кой освен вас би могъл? Интересно.
— Липутин, разбира се.
— Н-не, не е Липутин — промърмори, мръщейки се, Пьотър Степанович, — знам кой е. Прилича да е Шатов… Впрочем глупости, да оставим това! Макар че е страшно важно… Между впрочем аз все очаквах майка ви внезапно да ми тресне главния въпрос… Ах, да, отначало, през всичките тия дни, беше ужасно мрачна и внезапно, като пристигнах днеска, гледам, че цялата сияе. Какво ли означава това?
— Означава, че днес й дадох дума след пет дни да поискам ръката на Лизавета Николаевна — каза неочаквано Николай Всеволодович с една неочаквана откровеност.
— А, е… да, разбира се — смотолеви Пьотър Степанович, сякаш смутен, — носи се слух, че там станал годеж, знаете ли го? И е вярно. Но вие сте прав, тя и от църквата ще дотърчи, стига само да я повикат. Нали не се сърдите, че аз така?
— Не, не ви се сърдя.
— Забелязвам, че днес е много трудно да ви разсърди човек, и започвам да се боя от вас. Ужасно съм любопитен как ще изглеждате утре. Сигурно доста нещо сте им приготвили. Нали не се сърдите, дето тъй говоря?
Николай Всеволодович нищо не отговори, което вече съвсем нервира Пьотър Степанович.
— Впрочем това относно Лизавета Николаевна сериозно ли е? Николай Всеволодович му отправи продължителен и хладен поглед.
— А, разбирам, само за успокоение на майчето, да де.
— Ами ако сериозно? — троснато попита Николай Всеволодович.
— Какво пък, на добър час, както се казва в такива случаи, няма да попречи на делото (виждате ли, не казвам: на нашето дело, вие не я обичате тая думичка — нашето), а аз… аз съм на вашите услуги, знаете го.
— Мислите ли?
— Нищо, нищо не мисля — разбърза се Пьотър Степанович, като се смееше, — защото знам, че предварително сте обмислили работите си, че всичко сте измислили. Просто исках да кажа, че най-сериозно съм на услугите ви, винаги и навсякъде и за каквото и да било, за каквото и да било, нали ме разбирате?
Николай Всеволодович се прозина.
— Омръзнах ви — скочи внезапно Пьотър Степанович, грабвайки съвсем новото си бомбе, и уж си тръгна, а всъщност не тръгваше и не преставаше да говори нито за миг, макар и прав, само от време на време почваше да крачи по стаята и на по-оживените места на разговора се удряше с шапката по коляното.
— Аз пък мислех да ви поразвеселя малко с тия Лембке — весело викна той.
— Не, не, друг път. Как е впрочем със здравето Юлия Михайловна?
— Какво значи все пак светски маниери: здравето й ви интересува, колкото ланският сняг, ама пак питате. Аз това го одобрявам. Добре е и най-суеверно ви уважава, и най-суеверно очаква от вас нещо голямо. За неделната случка мълчи и е сигурна, че ще оправите всичко сам с едното си появяване. Ей богу, тя си представя, че всичко можете. Впрочем сега вие повече от когото и да било сте една загадъчна и романтична личност — извънредно изгодно положение. То не е за говорене как ви очакват. Още като заминавах, беше нажежено, а сега вече не се трае. Между впрочем още веднъж моите благодарности за писмото. Тях всички ги е страх от граф К. Знаете ли, че май ви смятат за шпионин? Аз го поддържам, нали не се сърдите?
— Няма значение.
— Разбира се; това е нужно за по-нататък. Те тук си имат свои порядки. Аз, разбира се, ги поощрявам; Юлия Михайловна е начело, Гаганов също. Смешно ли ви е? Ама аз си имам тактика: лъжа, лъжа, пък току изтърся нещо умно тъкмо когато всички го търсят. Те ме наобикалят, а аз пак почвам с лъжите. На мен вече не ми обръщат внимание. „Има способности, казват, но като че е паднал от небето.“ Лембке ми дава служба, да съм се поправел. Аз, знаете ли, ужасно го третирам, сиреч компрометирам го, а той само се пули. Юлия Михайловна ме поощрява. Да, впрочем Гаганов го е ужасно яд на вас. Какво ли не ми наговори за вас вчера в Духово. Аз, разбира се, моментално — цялата истина, тоест не цялата, разбира се. Цял ден изкарах при него в Духово. Чудесно имение, хубава къща.