— Защо не ми каза по-рано това? — попитах аз.
— Защото, когато съм щастлив, само весели мисли се въртят в глупавата ми глава, а когато съм нещастен, се въртят само тъжни мисли. Толкова бях щастлив при мисълта, че ще подарим кравата на твоята мама Барберен, не мислех само за радостта на мама Барберен, а и за нашата радост и бях замаян, сякаш опиянен.
— И моята глава е глупава като твоята, мой беден Матиа, защото и в нея се въртяха същите мисли. И аз като тебе бях замаян и опиянен.
— Ах, ах! Кравата на кралския син! — викна разплакан Матиа. — Добре се наредихме с тоя кралски син!
После внезапно стана и започна да ръкомаха:
— Ами ако мама Барберен е умряла, а отвратителният Барберен е жив и ни вземе кравата, ако вземе и тебе самия?
Разбира се, затворът, виковете на тълпата, полицаят, скърцането на резетата и на ключалката, когато затвориха вратата след нас, ни навяваха тия тъжни мисли.
Но Матиа не мислеше само за нас, а и за нашата крава.
— Кой ще я нахрани? Кой ще я издои?
Няколко часа минаха така в тъжни мисли и колкото повече време минаваше, повече се отчайвахме.
Но аз се опитвах да ободря Матиа, като му обяснявах, че ще дойдат да ни разпитат.
— Добре! А какво ще кажем?
— Истината.
— Тогава ще те предадат в ръцете на Барберен или пък, ако мама Барберен е сама у дома, ще разпитат и нея, за да разберат дали не лъжем. А тогава няма да можем да я изненадаме.
Най-после вратата се отвори със страшно металическо скърцане и влезе стар господин с побелели коси — добродушното му и открито лице веднага ни вдъхна надежда.
— Хайде, обесници, ставайте — каза тъмничарят — и отговаряйте на господин мировия съдия.
— Добре, добре — каза мировият съдия, като направи знак на тъмничаря да го остави сам, — аз ще разпитам този — и ме посочи с пръст, — изведете другия и го пазете, после ще го разпитам.
Помислих, че при това положение трябва да предупредя Матиа какво да отговаря.
— И той като мене ще ви разкаже истината, самата истина, господин мирови съдия — обадих се аз.
— Добре, добре — прекъсна ме бързо съдията, сякаш не искаше да ми позволи да говоря.
Матиа излезе, но преди това успя да ми каже с бърз поглед, че ме е разбрал.
— Обвиняват ви, че сте откраднали крава — ми каза съдията, като ме гледаше право в очите.
Отговорих, че сме купили кравата на панаира в Юсел, и му казах името на ветеринаря, който ни беше помогнал при покупката.
— Ще проверим.
— Разчитам на това, тъй като тая проверка ще докаже нашата невинност.
— А защо купихте кравата?
— За да я закараме в Шаванон и да я подарим на жената, която ме е отгледала, в знак на благодарност за грижите й към мене и за да си спомня за обичта ми към нея.
— И как се нарича тая жена?
— Мама Барберен.
— Не е ли жената на един работник зидар, който бе осакатен преди няколко години в Париж?
— Да, господин мирови съдия.
— И това ще проверим.
Но аз не отвърнах на тия думи, както направих, когато говорихме за ветеринаря от Юсел.
Като видя смущението ми, съдията ме отрупа с въпроси и аз трябваше да отговарям, че ако разпита мама Барберен, ще провали целта, която си бяхме поставили, тъй като нямаше да има никаква изненада.
Но в своето смущение изпитвах истинска радост — мировият съдия познаваше мама Барберен и искаше да узнае от нея дали казвам истината, или не, а това показваше, че мама Барберен още е жива.
Скоро изпитах още по-голяма радост — между въпросите си мировият съдия подхвърли, че преди известно време Барберен се е върнал в Париж.
Това ме зарадва извънредно много и намерих убедителни думи, да го уверя, че показанията на ветеринаря ще бъдат достатъчни, за да докажат, че не сме откраднали кравата.
— А откъде взехте пари, за да купите тая крава?
Тоя въпрос беше уплашил толкова много Матиа, когато предвиждаше, че може да ни го зададат.
— Спечелихме ги.
— Къде? Как?
Обясних му как сме печелили и събирали су по су тия пари от Париж до Варс и от Варс до Мон Дор.
— А какво правихте във Варс?
Този въпрос ме принуди да започна нов разказ. Когато чу, че съм бил заровен в рудника Трюйер, съдията ме прекъсна и много кротко, почти приятелски ме попита:
— Кой от вас двамата е Реми?
— Аз, господин мирови съдия.
— Как ще докажеш? Полицаят ми каза, че нямаш документи.
— Нямам, господин мирови съдия.
— Тогава разкажи ми как стана злополуката във Варс. Четох за случая във вестниците. Ако не си истинският Реми, не можеш ме излъга. Слушам. Внимавай!
Обръщението на мировия съдия на „ти“ ми вдъхна смелост. Виждах, че не е враждебно настроен към нас.