Сядам и поглеждам през прозореца. За пръв път ми хрумва, че за човек, който знае доста за останалите от групата, аз не знам нищичко за тайнствената ни екскурзоводка. И нито една от дамите не знае.
Трийсет и втора глава
Скоро всички разбират, че Ърни е изчезнал и плъзват слухове. Според Хилъри Ърни бил забелязан на Нова година с една жена от бала.
Очевидно двамата са водели „задълбочен разговор“, както се изрази Хилъри, което ми напомня за криминалните сериали по телевизията, в които жертвата е била видяна за последно да води „задълбочен разговор“ с непознат малко преди да бъде открита мъртва. Не намеквам, че Ърни се е превърнал от мошеник в убиец, просто си приказвам.
Рупинда потвърждава разказа на Хилъри. Размахва ръце и множеството златни гривни дрънчат. Вчера ходила да си купи вестник и там попаднала на Ърни и въпросната тайнствена жена (сега вече стана блондинка с лоша стойка, която може да бъде оправена само с йога, според Рупинда). Ърни не видял Рупинда, докато тя ги подслушвала да обсъждат ваканцията си в Ямайка.
Поне така й се сторило, признава Рупинда. След това Роуз започна да я разпитва и се оказа, че май нямало такова нещо. Като се позамисли малко, не можеше вече да каже със сигурност, че мъжът е бил Ърни, защото й било по-интересно да рови в любимото си списание, посветено на здравето. Останалите дами пъшкат разочаровани и обвиняват Рупинда, че има прекалено развинтено въображение. Намесва се госпожица Сотин, за да ни накара да погледнем наляво към прочутия виадукт, построен още в римско време.
Аз не знам на кого да вярвам. Може Хилъри и Рупинда да са прави, а може и да не са, може да е нещо съвсем различно. Няма значение, той вече не е с нас.
Поглеждам към Мейв. Тя е навела глава към прозореца, гледа пейзажа и се усмихва разсеяно. Разбирам, че дори никога да не разберем какво се е случило с Ърни, тя се отърва на косъм. За тази работа трябва да благодарим на Спайк. Ако не беше той, краят на тази история щеше да е съвсем различен.
До Чешър пътят е дълъг и след около час провинцията остава далече зад нас и сега пътуваме по магистралата.
Мисля си за Бат, как потеглихме и се сбогувахме с града. От една страна, ми е тъжно, както винаги ти става мъчно, след като си горяла от нетърпение да посетиш дадено място, а накрая визитата свършва. Честно казано, чувствам и облекчение. Ще запазя прекрасни спомени, повечето свързани с господин Дарси — невероятната ни първа среща край езерото, нощната езда до замъка на Нова година, как потръпвах, когато той се наведе, за да ме целуне, — но ще ми останат и доста болезнени.
Веднага си припомням скандала със Спайк.
Както вече казах, не мога да направя нищо по въпроса, така че е най-добре да забравя.
Половин час по-късно съм навила пуловера си под брадичката, за да ми служи като възглавница и се опитвам да подремна като всички останали. Оказва се невъзможно. Прекалено много мисли ме измъчват. Изправям се и ровя в чантата, за да извадя „Гордост и предразсъдъци“. Отварям на прегънатата страница.
Покрай всичко, което стана, не съм прочела кой знае колко — все още съм в началото. Стигам до една от любимите си сцени в книгата. Елизабет и господин Дарси са на бала в Недърфилд и господин Дарси току-що я е поканил на следващия танц. Изненадана, тя се съгласява, но когато той се отдалечава, тя се пита какви ли мисли му се въртят в главата. Приятелката й Шарлот се опитва да я утеши:
— Сигурна съм, че ще го намериш за много приятен.
— Опазил ме бог! Това би било голямо нещастие! Да сметна за приятен човека, когото твърдо съм решила да мразя! Не ми пожелавай подобно зло!
Господи, много добре я разбирам, казвам си аз и мисля за Спайк, а след това решавам да прогоня подобни мисли от главата си. Помниш ли какво реши, Емили? — напомням си аз. Обръщам страницата и продължавам да чета, за да видя какво ще се случи на дансинга: това е моментът, в който винаги малко съжалявам Елизабет. Тя толкова усърдно защитава Уикъм, въпреки че греши.
— Помня, един път ви чух да казвате, господин Дарси, че никога не прощавате и ако веднъж прецените, че са ви засегнали, оставате непреклонен в своята злопаметност. Предполагам, че сте много внимателен в преценките си.