Да ви кажа ли още нещо? От всичко, което видях досега, скапаният Спайк, още по-скапан Харгрийвс може да е много противен и нетърпим.
Девета глава
Към седем вечерта вече се чувствам много по-добре.
Господи, една баня и нови дрешки направо променят всичко.
Добре де, може би промяната се дължи на чашата „Джак Даниълс“ с кока-кола, която изпих, мисля си аз, докато смуча кубче лед, въпреки това светът ми се струва по-светъл.
Слязла съм на партера, за да се запозная с всички от групата. Стела е права. Всички са по-възрастни от мен. Макар да си въобразявах, че това означава сладки приказки за отминали времена и размяна на рецепти за миникексчета, бързо разбирам, че съм в дълбока грешка.
— Веднага след развода се регистрирах в match.com и се запознах със Себастиан — заявява Хилъри, местна съдийка, която наскоро се е пенсионирала и е зарязала партньорството в една от най-големите адвокатски фирми в Лондон. — Заедно сме от шест месеца и за мен той е като глътка свеж въздух. — Усмихва се щастливо и отпива от червеното вино.
Виж ти! Срещи в интернет! На нейната възраст? Впечатлена съм.
— Нищо че синовете ми не са никак впечатлени.
— Да не би просто да се опитват да те защитят? — обаждам се любезно аз. — Поне момичетата се отнасят така към бащите си.
— Не, проблемът е, че Себастиан е по-млад — отвръща тя и въздиша. — Те просто не могат да преглътнат този факт.
— Защо? Много жени излизат с по-млади мъже — провиквам се аз. — Я погледни Деми и Аштън.
Хилъри ме поглежда учудено, сякаш пита: „Кои?“, а след това поклаща глава.
— Не, говоря за мъж по-млад от синовете ми.
Защо не млъкнеш, Емили?
— Той е двайсет и пет години по-млад от мен. И какво от това? — продължава тя. — Когато стигнеш на моята възраст, вече не ти пука какво мислят хората.
— Не, разбира се — грача аз. — И какво от това?
Вече съм пресушила втора чаша „Джак“ с кола и съм в превъзходно настроение. Откривам, че като са по-възрастни, те съвсем не са стари. Истината е, че се чувствам малко неловко. Къде ми е бил акълът? Не знам дали това е погрешното мнение, което са създали у мен киното и телевизията, но съм била убедена, напълно погрешно, че единствено моите връстнички се забавляват чудесно и само техният живот е интересен. Щом побелееш, всичко става сиво и скучно. Все едно че менопаузата е нещо като биологична Берлинска стена, а никой не иска да се озове от скучната страна на застоя.
Само че вече не съм сигурна коя е правилната страна.
— Цял живот практикувам, но започнах да преподавам истински едва след като децата напуснаха дома ни. Догодина заминавам в една комуна в Тоа, Индия — ухилва се Рупинда, йога инструкторката, която е два пъти по-възрастна от мен, но може да се нагъне в пози, за които моето тяло дори не е в състояние да мечтае. — Трябва да дойдеш.
В йога комуна в Индия ли? Невероятно!
— С удоволствие — отвръщам разсеяно аз.
Никога няма да ми дадат отпуска.
За разлика от Инид, стройна дама на седемдесет и няколко, с прошарена коса, която наскоро си е купила каравана фолксваген и има намерение през следващите шест месеца да обикаля Европа заедно със съпруга си. И Мариън няма проблеми като моите. Тя прави великолепни сребърни бижута и си има собствен уебсайт.
Едва сега разбирам, че от цялата група аз съм единствената, която си стои вкъщи с хавлия. Посягам към визитката на Мариън и усещам, че тайничко ме бодва разочарование, че никой не говори за рецепти за кексчета.
Обожавам английските кексчета.
Докато започнат да сервират вечерята, вече съм опознала жените от групата по-добре. Всички, с изключение на Спайк Харгрийвс. Него го избягвах цялата вечер като чумав. Когато го зърнах, че се е насочил към мен, побързах да се спася в тоалетната; тъкмо съм започнала да бистря „проблемите на жените“ с Инид и Рупинда, когато той се опитва да се присламчи към нас на бара. На масата в трапезарията се опитвам да седна възможно по-далече от него и оглушавам в мига, в който той ме моли да му подам купата с морковите.
Вместо това посягам към нея и си сипвам последните.
Той ми хвърля убийствен поглед.
Усмихвам му се невинно, бодвам малко морковче и отхапвам. Няма да позволя на никого да ме приклещи в ъгъла, мисля си войнствено аз.
Цялата тази работа прилича по-скоро на „Мръсни танци“.
Все тая. Той е и ще си остане един противен грубиян. Ако си въобразява, че ще го оставя цяла седмица да ме обижда и да ми трови живота, просто не е познал. Тази игра се играе от двама. Усещам, че ме е зяпнал, и дояждам морковите.