Това ще рече, че съм изпила завидно количество алкохол и съм качествено пияна. Или както казват в Англия, поне според Кат, натряскана. Няма значение, защото играя страшно добре. Странното е, че при последните три удара така и не успях да фокусирам топката, но това не е никакъв проблем, защото открих много лесен начин да се справя с проблема. Просто затварях едното си око. Хитруша съм аз, нали?
Затварям едното си око и наблюдавам Кат, която се върти около масата и нанася удари по топките с невероятна лекота. За момента ние печелим — момичета срещу момчета.
— Браво, малката, давай — викам аз и вдигам празната халба. — Стисни ги за топките.
Господи, на това му се казва забавление. Топки. Билярд. Мъже. Започвам да се кискам.
— Стига, Кат — мрънка Лий и се преструва, че се моли, когато тя нанася удар на последната топка. — Смили се над нас.
— Я, стига, говори от свое име — мърмори Спайк и ме поглежда намръщен, сякаш току-що е изял цял лимон с кората. Не знам защо, но физиономията му ме кара да се разкискам още повече. — Не ни трябват повече услуги от тях.
— Трябват ни, приятел, трябват ни — ухилва се добродушно Лий. — Кат е шампиона на кръчмата.
— Личи й, но мъкне след себе си тежък товар — изтъква Спайк.
— Както при голфа ли? — провиквам се въодушевено аз, въпреки че сама не знам защо, тъй като нито играя голф, нито пък познавам човек, който да играе голф, да не говорим, че този спорт не ме интересува ни най-малко. Ухилена от ухо до ухо, задавам въпроса на Лий, който също като Кат е абсолютен сладур. Ама наистина. Тези двамата са просто страхотни. Такава сладка двойка. Ще взема да ги поканя да ми дойдат на гости в Ню Йорк.
— А, не — отвръща с известно неудобство Лий и поглежда Спайк.
— Значи не разбирам…
Млъквам, защото се сещам. Аз съм товарът.
— По дяволите. Пропуснах — ядосва се Кат и привлича вниманието на всички, преди да успея да накълцам Спайк както заслужава. Знам, че ще се сетя за нещо остроумно, просто в момента ми избяга от ума.
Всички поглеждаме към масата и виждаме как последната топка се плъзва покрай далечния ъгъл и спира настрани.
— Лош късмет, дами — обажда се Спайк, който се протяга лениво. Ризата му се измъква от панталоните и аз виждам шкембето му, цялото обсипано с лунички, покрито с руси косъмчета. Растат под пъпа му и стигат чак до…
Гадост!
— Беше на една крачка.
— И въпреки това остана много далече. — Навежда се, за да избегне удара на Кат, и поглежда Спайк. — Я им покажи как се прави.
Спайк се стяга.
— Остави на мен, приятел — намига той.
Докато чакаме, той започва да обикаля масата и да обмисля следващия си удар. Не спира да се върти, обляга се ту от едната, ту от другата страна, докато най-сетне започва да почиства върха на щеката, сякаш е Том Круз в „Цвета на парите“.
Я стига. И това го прави човек, който успя да вкара само три топки. Две, от които бяха наши.
— За бога, няма ли най-сетне да направиш нещо — съскам аз. Мислех, че съм го казала шепнешком, но май е било по-високо и Спайк ми хвърля убийствен поглед. Леле, колко сме страшни.
Обръщам се настрани и срещам погледа на Кат, която ми отправя „тайна усмивка“, сякаш се опитва да ми каже „Виждам, че само се преструвате“. Мръщя се и поклащам глава, за да й покажа, че не е разбрала, но тя се ухилва доволно и прегръща Лий.
Поглеждам ги замечтана, двамата са толкова щастливи и усещам прилив на надежда, че може и аз да срещна някой свестен мъж тук, а след това поглеждам към масата. Спайк се кани да нанесе удар, подпрял се е на масата и шкембето му се е сплескало. Леле, каква гадост!
Докато Спайк размахва голия си корем пред мен, си припомням странната следобедна среща в музея и съм готова да се обзаложа, че неговото шкембе няма да се сплеска така. Сигурно под странните дрехи се крият релефни мускули.
Спайк прокарва щеката между пръстите си.
На този му личи, че си гризе ноктите. Много мразя изгризани нокти.
Това поне помня ясно за мъжа в музея. Имаше изящни ръце, с дълги пръсти като на пианист. Знам, че наложих вето на мъжете, но онзи беше различен. В него имаше някакво… От него се излъчваше достойнство.
Нямаше нищо общо със Спайк, който грухти като прасе.
Този тип е истинска торба, мисля си аз и се оригвам. Моля да ме извините. Виновен е сайдерът.
— Ъъъф — продължава да грухти Спайк, нанася удар, пропуска бялата топка и нацелва черната.