Всъщност няма защо да се вълнувам чак толкова. Не работи в „Ню Йорк Таймс“, нали? Не е чак толкова впечатляващо. Прехапвам устни и преглеждам статията. От една страна, ми се иска да не й обърна никакво внимание, въпреки това…
Как да се въздържа?
Зачитам, обзета от любопитство, въпреки че нямам никаква представа кой е въпросният актьор. Не че има значение. Просто се опитвам да се убедя, че статията е зле написана. Щом съм сигурна, веднага ще хвърля вестника. Истината е, че след няколко реда…
Хм. Началото не е чак толкова зле. Нищо, по-нататък ще се издъни.
Само че той не се издънва. Напротив, става още по-добре. На третия параграф съм силно впечатлена. Спайк определено има характерен стил. Нито е многословен, нито прекалено описателен, напротив, написаното от него е превъзходно. Задълбочен е, проявява необходимото уважение и представя нещата по доста чаровен начин.
По дяволите! Оставам силно разочарована. Много ми се искаше да го разкъсам на парчета.
Още по-лошо е, че на места е дори смешно, разбирам аз, докато се кискам на забележките за мъжете, които изглеждали по-добре на токчета, отколкото жените. Кой да предположи? Спайк Харгрийвс имал забележително чувство за хумор.
— Нещо смешно ли четеш?
Вдигам поглед и откривам, че авторът е застанал зад мен, понесъл чаша двойно бренди в ръка.
— А, не. Не бих казала — отвръщам смутено аз, вбесена, че ме е хванал, докато се смея на нещо, което той е написал.
— Това не е ли „Дейли Таймс“?
— Не знам. Я виж ти! — преструвам се аз. Бързо и шумно затварям вестника и го натъпквам при облегалката, за да скрия уличаващото доказателство.
Спайк поглежда от мен към вестника. Без да каже и дума повече, приближава до камината, обляга се на полицата и свежда замислен поглед към напитката.
Господи, така ли смята да стои? Дразня се, че ме е прекъснал, и се изкушавам да стана и да си изляза. Само че гордостта ме възпира. Аз дойдох тук първа, така че няма да си тръгна. Освен това, нали вече обърнах нова страница. Няма да му позволя повече да ме дразни. Ще се преструвам, че го няма. Тра-ла-ла…
Небрежно посягам към „Гордост и предразсъдъци“. Докъде бях стигнала? Преглеждам страниците. А, да, Дарси тъкмо започваше да обръща внимание на Елизабет.
Заета да наблюдава вниманието, което господин Бингли оказваше на сестра й, Елизабет не подозираше, че самата тя започваше да предизвиква интерес у неговия приятел. Отначало господин Дарси не беше успял да види нещо хубаво във външността й и я беше погледнал, без какъвто и да е интерес, затова когато се срещнаха отново, погледът му се насочи към нея само за да почерпи идеи за нова критика…
Хм, и днес ги има такива. Все още съм вбесена заради забележката за мен, която направи в автобуса.
Но едва уверил и себе си, и приятелите си, че не намира нещо хубаво в лицето й, той забеляза, че красивият израз в тъмните й очи го правеха необикновено интелигентно. Откритието бе последвано от други, също толкова разстройващи. Макар критичното му око да беше отбелязало не един недостатък в пропорциите на фигурата й, той беше принуден да признае, че тя излъчва лекота и привлекателност. И независимо от мнението му, че обноските й бяха далеч от изискванията на светското общество, тяхната естествена игривост му хареса…
Спайк прочиства гърлото си, сякаш се кани да каже нещо, но аз не вдигам поглед. Ако си мисли, че може да започне разговор с мен, май нещо се е объркал.
Продължавам да чета:
Елизабет нямаше ни най-малка представа за всичко това. За нея той беше мъжът, който не оставяше приятно впечатление у никого и който не я беше сметнал за достатъчно красива, за да танцува с него.
— Двамата с теб не започнахме познанството си добре, нали?
За момент решавам да се престоря, че не съм го чула, след това си казвам, че съм обърнала нова страница. Затова ще бъда непукистка и много надменна.
Небрежно прегъвам горния ръб на страницата, за да знам докъде съм стигнала, затварям книгата и вдигам поглед.
Спайк е подпрял брадичка на ръба на чашата и ме наблюдава със светлите си сини очи. Подобни погледи ме притесняват.
— Не сме започнали добре ли? — повтарям хладно аз.
— Така се казва — обяснява той.
— Знам как се казва — сопвам се аз.
Той ме наблюдава, усмихва се развеселен и за пръв път виждам белите му, чудесно подредени зъби. За англичанин са добри.
— Очевидно идва от стари времена, когато хората са вярвали, че началото е най-важно. Невероятно, нали? Много са интересни всички думи и изрази, които използваме днес, свързани с някакъв момент от историята.