Присвивам страховито очи.
— Слушай, дай да престанем — предлага той.
Замислям се. За частица от секундата наистина се замислям.
— Не става — инатя се аз. Въпреки това знам, че не съм права. Това е най-големият ми недостатък. Инатът ми е магарешки.
Той се поколебава, сякаш преценява дали говоря сериозно.
— Ти ревнуваш — заявява той.
— Да ревнувам ли? — ахвам аз и усещам как гневът ме завладява отново. — От кого?
— От Еманюел — отвръща той, сякаш е очевидно.
В същия момент осъзнавам две неща: не само че тя изглежда страхотно, когато си сложи червено червило, от което на мен зъбите ми изглеждат жълти, ами изглежда елегантна в черно поло и шал на „Ермес“, докато аз се разхождам в евтини дрешки като някоя удавница и се заглеждам по всичко, което блести, ами името й е красиво и сексапилно, много по-хубаво от тъпото Емили и, че този е пълен кретен.
Спирам се на второто.
— Ти си пълен кретен — заявявам аз.
Спайк отмята глава назад също като боксьор, на когото са нанесли фатален удар.
— Изобщо не ревнувам от жена, която излиза с мъж, който не само че няма никакъв чар, ами се държи отвратително и се облича в кадифени сака с кръпки на лактите.
И двамата поглеждаме сакото му.
— Не харесваш ли кръпки?
Невинният му въпрос ме обезоръжава и разпилява гнева ми. Искам да се ядосам. Трябва да се ядосам. Имам пълното право да съм ядосана. Кой знае защо, не мога.
Оглеждам сакото му и смръщвам нос.
— Същата работа като Саймън и Гарфънкъл.
Той се замисля над думите ми.
— Аз харесвам Саймън и Гарфънкъл — отвръща простичко той.
— И аз — признавам на свой ред.
Той среща погледа ми и се усмихва. Усмихвам се и аз, макар и с нежелание. Настъпва кратко мълчание.
— Така че кога…
— То май…
И двамата заговаряме едновременно и спираме едновременно.
— Ти първа — замахва с ръка той.
— Не, хайде ти.
Той свива рамене.
— Питах се кога ще ми разкажеш за господин Дарси.
Въпросът му направо ме убива. Опитвам се да не се издам, но имам чувството, че някой току-що е натиснал сърцето ми с един тон.
— За господин Дарси ли? — изписквам аз. Мама му стара! Откъде е разбрал? Кога ни е видял?
Спайк ме поглежда любопитно.
— Трябва да те интервюирам за статията.
— Да, разбира се — кимам аз и ме облива облекчение.
— Утре става ли?
Нервна съм, но успявам да се прикрия.
— Да, както кажеш — свивам рамене аз като нацупена тийнейджърка.
— Сега е твой ред.
— Моля?
— Какво казваше?
Казвах, че днес отново срещнах господин Дарси и той наистина ми допадна, и не мога да спра да мисля за него, и ми се струва, че полудявам.
— А, нищо. Вече е късно.
Опитвам се да се съсредоточа. По-лесно е да го кажеш, отколкото да го изпълниш, след като мислите препускат из главата ми като обезумели коне. Спайк. Еманюел. Господин Дарси. Спайк. Господин Дарси. Господин Дарси. Господин Дарси. Господин Дарси.
В този момент огромният часовник започва да бие. Звънецът ме спасява.
— Леле, полунощ е. Трябва да си лягам. — Отпускам бързо колене и се надигам от удобното кресло. — Преди да съм се превърнала в тиква — шегувам се аз, макар и не особено успешно.
— А аз — в красивия принц — усмихва се тъжно Спайк.
Поглеждам го напълно объркана.
— Шегувах се — добавя той.
— Очевидно — отвръщам аз.
Следва мълчание и той ме поглежда, сякаш обмисля нещо, но така и не разбирам какво.
— Ами, лека нощ.
— Лека нощ.
Той повдига чашата с бренди, а аз му махам с ръка. Слязох, за да помисля на спокойствие, а само стана по-зле.
Прозявам се и в този момент разбирам колко съм уморена. Нищо чудно, че съм толкова объркана. Чувствам се така уморена от часовата разлика, че едва мога да произнеса собственото си име. Притискам книгата към гърдите си и излизам от стаята. Щом се наспя, ще се почувствам по-добре.
Четиринайсета глава
На следващата сутрин се събуждам и имам чувството, че съм съвсем различен човек. Пълна съм с енергия и мислите ми са ясни и чисти. Вчерашният ден ми прилича на сън. Чувала съм, че часовата разлика оказва страхотно влияние върху хората. Веднъж прочетох, че някаква англичанка си съдрала всичките дрехи на „Хийтроу“, настанила се в скута на бизнесмен и настояла веднага да правят секс, защото, поне така твърдеше адвокатът й, не била спала петнайсет часа, докато пътувала от Сингапур — а това е просто ужасно. Но да се запозная с господин Дарси! Я стига!
Освобождаваме стаите си в хотела след закуска (след вчерашното фиаско си поръчвам континентална закуска) и поемаме към Бат. Денят е великолепен. Студено е, но пък небето е яркосиньо и слънцето грее весело. В такива дни ти идва да запееш. Почти.