Тя обаче се врътва обратно.
Какво става?
Завъртам я отново. Тя остава в това положение няколко секунди, след това се завърта сама надясно. Я! Сигурно има някой от другата страна. Бавно следвам стойката и продължавам да разглеждам. Тази става… Стойката отново се завърта.
Този път усещам раздразнение. Врътвам я към себе си, но вече по-силно. Така, доволна съм. В същия момент картичките отново се завъртат. Поглеждам ги вбесена. Някои хора просто са нетърпимо груби. Стисвам стойката, но тя отказва да се помести. Започва кратка борба.
— Извинете — надигам глас аз и отново дръпвам. — Точно разглеждах… Ау!
Стойката поддава, килва се на една страна и за малко да се катурне.
Отскачам назад, когато иззад нея се подава лице. Та това е Спайк.
— А, ти ли си? — мръщи се той.
Нахлупил е плетена вълнена шапка и дъвче карамелен бонбон. Поглежда ме, след това размахва под носа ми картичка, сякаш е бяло знаме.
— Тази е супер.
Поглеждам я. На нея е Матю Макфейдън в ролята на господин Дарси. Великолепен е, въпреки това аз не си представям господин Дарси точно така.
— Честно да ти кажа, досега така и не успях да разбера защо всички вдигат толкова много шум — обяснява Спайк, смръщва вежди и оглежда картичката.
Усмихвам се. Ревност ли долових в гласа му?
— Как да разбереш? Ти си мъж — свивам рамене аз.
— Какво? Да не би да искаш да кажеш, че и ти си съгласна с жените от анкетата? И за теб ли е съвършеният мъж, с когото да излезеш на среща?
— Аха — кимам аз. Имам чувството, че повече не мога да опазя тайната си. — Откакто се помня си падам по него.
— Доста си вдигнала летвата.
— Как така?
— За нас, обикновените мъже — отвръща той и продължава да дъвче бонбона. — Никога няма да се изкачим на неговата висота. Така е с всичко. Реалността ти носи много повече разочарования от фантазията.
Зяпвам неугледния Спайк. В този случай има пълно право.
— И аз съм същият. Първата ми любов беше героинята от онзи стар френски филм, Бети Блу. Обожавах я. Страстна, сексапилна, французойка. Обикновените момичета не можеха да й стъпят на малкия пръст. В действителност искам ли да излизам с някаква откачалка, която си вади очите?
Усмихвам се.
— Повярвай ми — продължава той, — страстна връзка с французойка може и да изглежда супер във филмите, но истината е, че няма нищо сексапилно в непрекъснатите кавги и изпочупените чинии и чаши.
— От собствен опит ли говориш? — питам аз и си спомням разправията му с гаджето на паркинга.
— Еманюел изпочупи всички чинии в апартамента ми. Сега ям от картонени. — Той ми се усмихва замислен и аз разбирам, че не се шегува. — Иска ми се да имам до себе си жена, с която да проведа нормален разговор, която ще ми помогне да реша кръстословицата във вестника, която ще се смее на тъпите ми шеги и ще се кефи заедно с мен, когато гледам уестърни.
— Защо тогава не излизаш с такова момиче?
— Това е добра идея — отвръща той и накланя глава на една страна, сякаш идеята му е хрумнала току-що. — Не знам. Може би защото такова момиче ще бъде истинско. А това ще означава, че и връзката ни трябва да е истинска — отвръща той, като набляга на всяка дума и извива очи към тавана, сякаш е обзет от неописуем ужас. — Не съм сигурен дали съм готов за подобна връзка. Честно да ти призная, страх ме е. — Отправя ми глупава усмивка.
— Повече ли, отколкото да те замерят с чинии?
— Да — кима той. — Когато ме замерят с чиния, винаги мога да се наведа. Мерникът на Еманюел е гола вода.
Той ми се усмихва и ме поглежда така, сякаш очаква да кажа нещо, но откровеността, с която ми разказа за връзката си, направо ме слиса. Не очаквах подобно нещо.
И двамата мълчим и се чувстваме неловко. Обръщам се към стойката с картичките и продължавам да избирам. С крайчеца на окото си забелязвам, че Спайк ме гледа замислен.
— Може ли да ти задам един въпрос? — пита след малко той.
Поглеждам го леко намръщена.
— За статията ти ли става въпрос?
— Не, просто съм любопитен. — Не успява да откъсне парче от бонбона, затова го навира чак до кътниците си и тегли.
— За какво?
— Защо момиче като теб има намерение да прекара Нова година сама на екскурзия? — започва да дъвче шумно.
— Какво момиче съм аз?
Добре, признавам, че веднага заех отбранителна позиция, но какво пък? Досега бях „скучна и безинтересна“.